С лужебното правителство скорострелно осъществи редица кадрови промени и назначи финансови ревизии във всички министерства. Какви и чии очаквания оправда с първите си стъпки? Не се ли втренчваме прекалено много във временната му роля, вместо да го оставим да си свърши работата? Обществото ни ври и кипи от вечни подозрения, така че въпросите лавинообразно ще нарастват, защото освен ясни отговори, българите очакват и ясни отговорности.
Служебното правителство с премиер Георги Близнашки бе назначено след едно мъчително, агонично управление, което допълнително нагнети настръхналата омраза и разделение в обществото.
Като "венец" на неприкриваното обслужване на едни или други икономически интереси дойдоха и разривът между ДПС и БСП, и несъстоятелните "акции" на "Атака" - но най-вече предизвиканата криза в КТБ. По мнението на повечето експерти затворената по политически причини банка, подобно на природните потопи, създаде драматичното усещане за провал в държавата, който всъщност е и реален.
Временното правителство с други думи има съвсем непредставителна и нелека задача: да подготви провеждането на изборите и да започне разчистването на последствията от всевъзможните природни и властови бедствия.
Тъй като в бюджета зейват все нови и нови дупки, очевидно е че трябва да се въведе ред поне в публичните финанси, затова - предполага се - бяха назначени и ревизии във всички министерства, бяха спрени съмнителни по своята себестойност или възложени в "12 без пет" от предишния кабинет обществени поръчки и търгове в здравеопазването, спорта и земеделието.
Правителството като представителна политическа извадка
Прави впечатление, че атмосферата около действията, назначенията и намеренията на служебното правителство по своеобразен начин повтаря общата атмосфера в България, на свръхочаквания за възможно чудо и разрушителен нихилизъм едновременно.
Вниманието непрекъснато се фокусира върху лични качества или недостатъци, мълви, подозрения, слухове, панегирици или набеждавания на този и онзи министър. Според някои наблюдатели настоящият кабинет може и да не е представителен за човешкия ресурс в България, заради твърде големия интелигентски дял в него, но пък дава възможност да бъде прочетен като представителна политическа извадка - десенът му е нашарен от крайно леви до крайно десни.
В този факт може да бъде провидян дори прагматизъм, тъй като действителността днес крещящо изисква бързо прилагане на социални политики и "изкърпване" на докрай прокъсани социални мрежи успоредно с категоричното решаване на неотложни икономически казуси, придвижване на затлачени проекти и отпушване на средства по европрограмите. В случая дори не са важни идеологиите, защото акцентът несъмнено трябва да бъде поставен върху работата. Има работа за свършване, министри, съветници и чиновници са длъжни да я свършат пред погледа на всички, прозрачно и без излишно самохвалство.
Много и вечни съмнения
Несъмнено е, че в България винаги и над всяко правителство тегне съмнението за внедряване на "свои" хора в тъканта на властта, на възлови постове и не без користни цели. Винаги ще възникват въпроси от типа "Защо Ваньо Танов, а не Емил Димитров - Ревизоро? Защо Даниел Митов, а не дипломат от кариерата? Защо този, а не онзи?"
Винаги, докато в българската практика битува криворазбраната злоупотреба на високите обществени постове за лични цели, изгоди и реализации и докато политиканстването отмества настрана усилието да осъществяваш национална политика.
