П рез януари Сабина Слонкова получава работата на живота си: главен редактор на в. „Млада фронта днес“, един от водещите вестници в Прага. Вестникът тъкмо бил купен от втория най-богат човек в Чехия, но Слонкова твърдяла, че може да запази неговия независим глас.
Шест месеца по-късно тя напуска.
„Заявих, че в момента, в който не мога да гарантирам независимостта на вестника, ще напусна“, пише Слонкова в имейл. „Така и стана. Смятам, че просто да се преструваш, че си независим, е пагубна игра за вестник.“
Миналогодишната продажба на „Млада фронта днес“ от германска компания стана по модела на промяна на собствеността на медии в Централна Европа 25 години след падането на комунизма.
Когато Желязната завеса се отвори, западноевропейци се втурнаха да купуват вестници и телевизии, за да се възползват от новопридобитата свобода на печата.
Но икономиките в региона се колебаят през последните години, приходите спаднаха, а това пришпори западните компании да разпродават. Купувачите често са местни бизнес великани като Андрей Бабиш, собственик на „Млада фронта днес“, който през януари стана финансов министър.
Според критиците тези хора използват новопридобитите медии, за да гонят собствените си интереси.
„В много страни в днешно време имаме двама-трима големи местни медийни магнати, които контролират пазара“, казва Оливър Вуйович, изпълнителен директор на Организацията на медиите от Югоизточна Европа.
„Те притежават медии не заради печалбите – повечето не са печеливши – а само за влияние“.
Бабиш обогати миналия ноември колекцията си с най-популярната чешка радиостанция „Импулс“, купена от доскорошния ѝ германски собственик.
През април двама чешки електроенергийни магнати купиха от швейцарското акционерно дружество „Рингиер Аксел Шпрингер медия“ и „Блеск“ – пражки таблоид, пълен със секс съвети и новини за знаменитости пияници.
През 2011 г. „Мекъм груп“ от Великобритания продаде дела си в „Жечпосполита“, консервативен варшавски вестник, на полски корпоративен играч.
Неправителствената организация за медиен надзор „Фрийдъм хаус“ посочва в годишния си анализ на икономическите, юридическите и политическите условия в 197 страни по света, че
свободата на печата в Централна Европа намалява.
В тазгодишното проучване средното класиране на шестте бивши страни от съветския блок се срива с 27 места надолу (на 58-о място) в сравнение с 2013 г. Тук горе-долу се намират страни като Мавриций, Гана и Уругвай.
„Не е налице връщане на официалната цензура, но има сериозен спад в професионализма“, заявява анализаторката от „Фрийдъм хаус“ Силвана Хадбанк-Колачковска.
Тази тенденция според нея може да компрометира журналистическите разследвания на ендемичната корупция в региона.
Унгария (71-во място), България (78-о) и Румъния (84-о) имат това, което „Фрийдъм хаус“ нарича „частично свободна“ медийна среда –
заради намеса на правителството, могъщи собственици и нападения срещу журналисти. За Италия и Гърция също се смята, че имат частична свобода на печата.
Новите медийни собственици са обикновено най-богатите хора в страните от Източна Европа, заявява експертът от Карловия университет в Прага Вацлав Щетка.
„Необходимо е да се поинтересуваме какви са истинските причини те да инвестират“, казва той.
Бабиш, милиардер, който стана най-крупният собственик на медии в Чехия, е натрупал богатството си с производителя на торове и пестициди „Агроферт“, четвъртата най-голяма компания в Чехия.
Чешкият премиер Бохуслав Соботка каза през април, че
Бабиш е използвал медиите си, за да повлияе на правителствените решения
за финансирането на здравеопазването и разширяването на притежавана от държавата мина. Бабиш отказа коментар.
Щепан Кошик, ръководител на борда на директорите на „Мафра АД“, холдинговата компания, част от която е „Млада фронта днес“, казва, че групата „се стреми към това да развие качеството на всички публикации в своето портфолио“. Вестниците ще продължат да поддържат „етичните медийни стандарти“, доабвя той.
На Полша, която пада с 23 места до 49-о място в класацията на „Фрийдъм хаус“, е отделено специално място в доклада заради информация на „Жечпосполита“ от 2012 г., че сред останките на самолета, при чиято катастрофа загина Лех Качински, е имало тротил и нитроглицерин.
Това твърдение бе отхвърлено от следователите.
„Фрийдъм хаус“ цитира случая като пример за „крайно пристрастна“ журналистика.
Гжегож Хайдарович, богатият инвеститор, който купи „Жечпосполита“ от „Мекъм“ и полското министерство на държавното съкровище, уволни няколко журналисти, в това число и главния редактор.
Европейската федерация на журналистите разкритикува тези отстранявания и ги определи за нарушаване на правата на медийните работници.
48-годишният Хайдарович обаче казва, че е
уволнил журналистите, защото не са могли да подкрепят с доказателства статията си.
„Тя бе абсолютно нелепа и разруши авторитета на вестника“, посочва той. „Разбира се, ако е вярна, ще я публикуваме, но това бе фалшива информация, поднесена от някаква тайна група“.
Хайдарович е на мнение, че кариерата му на журналист и бизнесмен, прочул се с преструктурирането на компании в затруднено положение, му дава нужната квалификация да бъде издател на „Жечпосполита“.
Твърди, че е по-добре вестникът да остане в полски ръце.
„Имали сме години наред големи проблеми с нашите съседи. Не съм сигурен, че е добра идея те да притежават медията“, казва той.
63-годишният Ян Урбан, ключова фигура от нежната революция в Чехословакия през 1989 г., репортер на радио „Свободна Европа“ и на Би Би Си по времето на комунизма, казва, че притежаването на медии от хора като Даниел Кретински и Патрик Ткач – новите издатели на „Блеск“, не е нещо много по-различно от Рупърт Мърдок в „Уолстрийт джърнъл“ или създателя на „Амазон“ Джеф Безос във „Вашингтон пост“.
„Би било доста трудно да кажа каквото и да е положително за Кретински и Ткач. Притеснен съм от техния стремеж да владеят медии“, казва Урбан.
„Но в крайна сметка те са предприемачи“,
добавя той.
Иржи Пехе, високопоставен съветник на бившия президент Вацлав Хавел, който в момента е ректор на Нюйоркския университет в Прага, коментира, че чешката медийна сцена остава далеч от това, което е представлявала по времето на комунизма.
Някои магнати, казва обаче той, просто гледат на медиите като на „добра бизнес сделка“.
Зденек Бакала, милиардер и предприемач във въгледобивната индустрия, който притежава в. „Хосподарске новини“ и либералното списание „Респект“, попада в тази категория и не е направил нищо значимо, с което да повлияе на политиката, каза Пехе.
Но други, смята той – например Бабиш – използват вестниците си за трибуна за изява.
„Човек може да усети, че вестниците не са особено критични към Бабиш. Избягват някои теми за бизнес империята му, понякога обслужват интересите му доста открито“, посочва Пехе.
