Що е това "семеен джихад"

У потребата на понятието "брат" сред екстремистите често е доста буквална: набирането на терористи до голяма степен е социална дейност, при която родители, братя и сестри често обединяват силите си.

Бойците се наричат помежду си "брат" и говорят за "братята" в Сирия, Афганистан, Ирак или Франция. Защо?

Отчасти това има за цел да покаже солидарност, принадлежност към обща кауза, чувство за обща идентичност и усилия.

От друга страна причината е, че именно така говорят младите мъже по целия свят, но особено в такъв тип среда, от каквато произхождат много от съвременните бойци.

Често пъти понятието е напълно буквално. Тези, които говорят, че са "братя", наистина са кръвни роднини, деца на едни и същи родители, израснали заедно.

Съобщава се, че сред нападателите в Париж са били самоубийственият атентатор Ибрахим Абдеслам, който се взриви пред ресторант "Контоар Волтер" и Салах Абдеслам, който се укрива.

Третият им брат Мохамед беше арестуван в Брюксел в понеделник и прекара няколко часа в ареста, преди да бъде освободен, без да му бъдат повдигнати обвинения.

След като беше освободен, той направи изказване, в което отрече да е свързан по какъвто и да е начин с действията на брат си.

"Бях обвинен, че съм извършил терористичен акт, но аз по никакъв начин не съм свързан с операцията в Париж", каза Мохамед.

"Родителите ми са напълно потресени от трагедията. Моите двама братя са нормални и никога не съм забелязвал нещо странно" добави той.

Абдел-Хамид Абу Уд е заподозрян като главен организатор на нападенията, вербувал собствения си 13-годишен син, който пътувал за Сирия и после бил видян на видеозапис, показващ го в пикап, който влачи телата на войници от сирийската армия.

Има много други примери - в различни страни, на различни континенти: двамата Куаши, които нападнаха редакцията на "Шарли ебдо" през януари.

Братята Царнаеви, които взривиха бомби на Бостънския маратон през 2013 г.

Братът на Мохамед Мера, който уби седем човека в Югозападна Франция през 2012 г., продължава да е в затвора, въпреки че ролята му в убийствата и радикализирането на извършителя не е напълно ясна.

Братските връзки са широко разпространени и сред тези, които пътуват за Сирия, Ирак или други военни зони, макар да не се захващат с тероризъм у дома.

Малцина пътуват сами, почти всички тръгват на такова пътуване с близки приятели или хора от семейството.

Трима братя на възраст между 17 и 21 г. от Брайтън заминаха от Великобритания, за да се присъединят към клона на Ал Каида в Сирия - Фронта Ан Нусра.

17-годишният ученик Асил Мусана пътува с по-големия си брат, студент по медицина, за да се присъедини към "Ислямска държава в Ирак и Сирия" (ИДИС).

През октомври британски съд установи, че двама братя на Ифтехар Джаман, говорил за "петзвезден джихад" по Би Би Си, в продължение на две години са помагали и давали съвети на хора, искащи да пътуват за Сирия, за да създадат ислямска държава.

И двамата бяха признати за виновни в терористични престъпления.

Визията за "семеен джихад" може да бъде потресаваща, но не бива да буди изненада.

Преди десет години служители на американското военно разузнаване в Ирак установиха, че когато някой близък член на семейството вече е въвлечен, това е най-силният фактор, чрез който може да се определи дали даден човек може да се включи във войнствена екстремистка дейност - ислямска или друга.

Това може да е брат или баща. Британският рапър аматьор Абдел-Маджид Абдел Бари, присъединил се към ИДИС, е син на египетския боец Адел Абдел Бари, дошъл във Великобритания през 1991 г. и по-късно признат за виновен в Ню Йорк за ролята си в нападението на Ал Каида срещу американски посолства в Източна Африка през 1998 г.

Напоследък във Великобритания освен братя и сестри се задържат и родители на джихадисти, а някои са обвинявани в свързани със Сирия престъпления.

Изследване на непартийния изследователски институт "Ню Америка" в САЩ показа, че повече от 1/4 от западните бойци имат семейна връзка с джихад - било по линия на роднини, които също се бият в Сирия и Ирак, на брак или на някаква връзка с други джихадисти, или терористични нападения.

Изследването установи още, че 3/5 от западните бойци, при които има семейни връзки с джихад, имат роднина, който също е заминал за Сирия.

Друго проучване на щатския университет в Пенсилвания изследва контактите на 120 предполагаеми терористи "вълци единаци", израснали във всякаква идеологическа и верска среда, откри, че макар те да са извършили нападенията сами, в мнозинството от случаи други хора са знаели за тяхната обвързаност с конкретна екстремистка идеология.

При поразителните 64% от случаите хора от семейството и приятели са знаели за намерението на съответния човек да участва в свързана с тероризъм дейност, защото престъпникът е споделил с тях.

Всичко това предлага възможност да се вникне в естеството на вербуването и радикализирането.

И двете неща са смятани за процеси, включващи някой, който преди това е бил "нормален", но "мозъкът му е промит" от някакво външно влияние, което го е превърнало в човек, който се държи ненормално.

Според друго обяснение за това как хората са привличани към войнствена екстремистка дейност е виновна пропагандата в интернет.

Това обаче е в противоречие с фактите. Тероризмът като всяка дейност е до голяма степен социален, само последиците му са необичайни.

Хората започват да се интересуват от идеи, идеологии и дейности, дори такива, които са ужасяващо разрушителни, защото от тях се интересуват други хора.

"Вербуването по същество се извършва от равни на теб хора. Това, което наистина е от значение, е родството и приятелството, а не толкова религията или мястото, или нещо друго. Става дума за силно групово явление", каза белгийският специалист д-р Рик Колсет, който изучава местни войнстващи екстремистки мрежи в страната.

Психологическите и социалните бариери за участие в насилие със сигурност са по-големи, отколкото при други, нетолкова престъпни дейности, но механизмът на процеса на привличане на хора към тях е същият.