В традиционно кафене в работнически квартал на Атина 55-годишният музикант Стелиос Марагакис казва, че има решение на гръцката дългова криза: премахване на еврото.
"Трябва да се върнем към драхмата. Единственият начин да спасим Гърция е драхмата", каза той, докато отпиваше алкохолно питие от малка чашка, а наоколо звучеше гръцка музика.
Това остава позиция на едно малцинство, но исканията на гръцките кредитори за по-строги реформи правят тази идея все по-привлекателна сред 11-те милиона жители. Подкрепата за излизането от еврозоната се е увеличила до 30% в проучванията, направени през последните седмици, спрямо нивото от 20%, което поддържаше години наред, каза Костас Панагопулос, ръководител на института за социологически проучвания АЛКО (ALCO).
"Все още е малцинство, но се разраства," заяви той. Причините, според него, са не само мерките за икономии и изглеждащите безкрайни преговори с гръцките кредитори, но и публичното обсъждане от някои политици на вариант за възвръщане на контрола над икономическите въпроси на страната чрез напускане на еврото.
Драхмата, една от най-ранните валути в света, произхожда от думата "хващам" и беше премахната и сменена от еврото през 2002 г. Присъединяването към общата валута донесе енергичен растеж и силна подкрепа за Европа, но икономиката се сви с около 25% от началото на рецесията в края на 2008 г., над един на четирима души е безработен, а идеята за напускане на защитения клуб на 19-те от еврозоната вече не е табу.
Финансовите министри от еврозоната проведоха вчера поредната от серия кризисни срещи в опит да задържат Гърция в клуба. Атина предлага да увеличи данъците и пенсионните вноски и да ограничи ранното пенсиониране в предложенията си до Европейския съюз, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, от чиято подкрепа се нуждае, за да не потъне.
Идеята за още икономически мерки предизвиква гримаса на лицето на 65-годишният столичанин Костас Граменос. "Ние сме банкрутирала държава, така че нека отидем там, където трябва - драхмата. Драхмата... и започваме наново", каза той.
Макар че премиерът Алексис Ципрас казва, че Гърция трябва да остане в еврозоната и един "Грекзит" не е вариант, някои опозиционери в неговата лява партия СИРИЗА задават въпроса няма ли да е по-добре Гърция извън общата валута.
Политици от еврозоната също обсъждат за първи път открито възможността - остър завой от заявяваната преди това необратимост на еврото. Проучванията на други гръцки социологически агенции - Джи Пи О (GPO) и Пъблик ишу (Public Issue), също сочат очевиден спад в подкрепата на мнозинството за еврото, макар и още с голяма разлика.
Въпреки че 69,7% от гърците са отговорили с "да" в проучване от 16 юни на Джи Пи О на въпроса дали искат страната им "да остане в еврото на всяка цена", това е значително по-малко спрямо 80,3% през януари.
"Европа беше разглеждана като необходимост от едно огромно мнозинство, но сега, за част от обществото, тя е врагът", казва Панагопулос. "Много усилия ще трябва да се вложат, за да се поправи това и не съм сигурен дали на някакъв етап в бъдеще ще се върнем към старото равнище на подкрепа за еврото".
На опашка пред банкомат жител на Атина, който се представи като Василис, казва: "От какво повече може да се страхуваме? Бяхме разсипани през последните пет години, няма от какво още да се страхуваме. Според мен би било по-добре да се върнем към драхмата, да имаме своя валута".
Нов маратон от преговори за избягване на дефолт на Гърция започва тази сутрин между гръцкия премиер Алексис Ципрас и гръцките кредитори в Брюксел с надеждата да се постигне предварително споразумение, което да бъде представено по-късно днес на поредното заседание на министрите на финансите от
еврозоната - четвъртото за по-малко от седмица (в 14 часа българско време), предаде Франс прес.
При идеален развой на събитията след това споразумението трябва да бъде одобрено от държавните и правителствени ръководители от ЕС, които се събират на Европейски съвет ( в 17 часа българско време). Срещата на върха на ЕС, предвидена със съвсем друг дневен ред, ще трябва да разгледа и гръцката дългова криза, пет дни преди падежа за плащането на дълга от около 1,5 милиарда евро към Международния валутен фонд (МВФ), които Атина няма да може да плати, ако партньорите й не й отпуснат свежи пари.
