С писание "Икономист" помества статия за отпадането на ограниченията за българи и румънци за трудовия пазар на редица страни от ЕС от 1 януари и притесненията на тези страни от социален туризъм.
В статията озаглавена "Вратите са отворени" е цитиран 31-годишният българин Петър Добрев, който е работил по черноморски курорти като пиколо през последните 12 години.
"Когато британците идват с хиляди по нашето Черноморие, по курортите ни, и се държат като пещерни човеци, напиват се и се бият, ние нищо не казваме. Ние ще се държим много по-добре като отидем във Великобритания. Ние не отиваме да се забавляваме, а да работим и да живеем достойно", казва Добрев, който планира да напусне България преди лятото и да отиде във Великобритания или друга страна от ЕС.
"Икономист" отбелязва, че обществеността, политиците и медиите във Великобритания, Германия, Холандия и в по-малка степен Франция и Австрия са прекарали месеците преди 1 януари в опасения колко българи и румънци ще дойдат, дали ще отнемат нискоквалифицираните работни места, как може да се ограничи достъпът им до социални помощи и дали ще се увеличат просяците и бездомниците, особено в големи индустриални градове като Лондон, Ротердам, Берлин, Дуисбург и Дортмунд.
Никое правителство на богата страна от ЕС не смее да даде твърди прогнози колко българи и румънци ще мигрират, за да не се окаже, че грешат в сметките си, отбелязва списанието.
Според германския институт ИАБ тази година в Германия ще пристигнат между 100 000 и 180 000 българи и румънци.
Институтът обаче подчертава, че не може да се говори за миграция на бедността, тъй като само 7,4 процента от българите и румънците в Германия са безработни, което е малко под националната средна стойност от 7,7 процента и много по-ниско от равнището на безработица сред имигрантите изобщо - 14,7 процента.
Освен това около 65 процента от гражданите на тези две страни работят и плащат данъци, а само 10 процента получават социални помощи.
Дали затягането на правилата за получаване на социални помощи ще проработи?
За пръв път граждани на ЕС сливат анти-ЕС настроенията с антиимигрантските настроения, отбелязва "Икономист".
Най-добрата надежда за Европа е да няма съществена промяна в края на 2014 г., на Запад да са имигрирали допустимо нисък брой българи и румънци и повечето от тях да са млади и работещи.
Изолираните случаи на престъпления, измами с получаването на социални помощи и проблеми с бездомници несъмнено ще се появят по първите страници.
Като цяло обаче пристигането на българите и румънците ще проработи също толкова добре (или толкова зле в зависимост от гледната точка), колкото предишни отваряния към нови членове на ЕС от Източна Европа, заключава "Икономист".
