П УТИН победил Европа в битката за Украйна. Имперските планове на Путин в действие. Украйна е най-сладката награда за все по-активното присъствие на Русия на световната сцена.
Това са само част от коментарите и заглавията по внезапния обрат на събитията в Украйна, който изкара много хора на улицата, изкара една държава от Европа, за да я вкара обратно в Русия. Истината обаче е друга. Европа, колкото и да не е за вярване, няма как да спечели сама битка с Русия, каквато и да е тази битка. Европа е слаба, а без помощта на Америка битката с Русия е предварително обречена.
Напоследък Путин все повече се забавлява с лесните си победи, а Армения и Украйна са поредните две хапки към вечерята му. Действията му по време на сирийската криза и тазседмичното посещение при папата в Рим са само допълнителни щрихи към нарастващото значение на руския лидер на световната сцена.
Путин е в топформа и обича да се изживява като морален съдник,
проповядващ класически обществени норми и семейни ценности. Все повече го прави така, че всички го коментират, не само в собствената му страна.
В този контекст, когато Европа действа сама, тя се превръща в лесна плячка за Путин. Той просто вади единствения си коз, който работи безотказно - "Газпром". Европа е в слаба позиция - раздирана е от финансови трудности, възход на националисти и други странни партии.
Разбира се, Европа не ридае за Украйна, но осъзнава, че е загубила едно от най-вкусните парчета от тортата. Отгоре на всичко в някакъв смисъл отказът на властите в Украйна е добра новина за Брюксел. Поне един воденичен камък ще бъде свален от европейската шия. На Европа й липсва само Украйна сега, за да напълни съвсем кошницата с проблеми.
Външните министри на определени страни веднага впуснаха цялата си дипломатическа мощ и риторика, за да обяснят какво се случва. Шведската страна описа нещата така: "Украйна не тръгва на запад. Украйна не тръгва и на изток. Украйна тръгва надолу." Последваха и други цветущи определения и предложения за нов цвят на поредната революция.
Но всички забравят да погледнат две други гледни точки - позицията на самата Украйна и позицията на САЩ. Правителството на Украйна добре знае, че "привеждането" на страната в тон с европейските стандарти ще струва поне 170 млрд. евро.
Вярно, Украйна може да се надява на грантове и други подобни от Европа, които съвсем не са така апетитни като директните обещания на Путин. Украйна е страна с 46-милионно население и зашеметяващо висок дълг към Кремъл (страната дължи 1,5 милиарда долара на "Газпром"). Но и това е повърхностен поглед на нещата, който свежда изпълнението на едно решение или излизането на хората по улиците само до икономическите причини.
Икономическите причини невинаги са най-важните за една революция
В сърцата на украинците има културен проблем. Те мечтаеха за Европа по културни причини, а чак след това по икономически.
Идеите винаги побеждават парите.
Казано по-просто - децата на шефовете на "Газпром" винаги ще искат да учат в Америка, винаги ще искат да носят американски дрехи, винаги ще гледат американски филми. Вижте какво става с Китай например. До 2016 г. Китай ще бъде най-голямата икономика в света, но какво от това. Западът, но най-вече Америка печели битката на идеите. Университети, книги, филми, медии, марки, английският език - всички те доминират. Саймън Купър от "Файненшъл таймс" описва най-добре ситуацията: "Бях в Москва и забелязах следното - богатите руснаци пращат децата си в американски колежи. Нито един от тях не виждаше бъдеще за семейството си в собствената си страна, от която получават доходите си."
Какво следва от това? Десетките хиляди излязоха в Киев, защото загубиха мечтата за културна промяна, която асоциират с Европейския съюз.
Украйна наистина няма как да се върне към уж поетия европът, ако само Европа иска това
Козът на Путин винаги ще бъде по-силен от този на Европа. Без натиск от страна на Америка всичко е по-скоро загубено. За всичко това си има обяснение. Администрацията на Обама, включително през първия си мандат, не е обръщала кой знае какво внимание на постсъветските страни. Нищо, че официално администрациите на Буш и Клинтън подкрепяха евентуално влизане на Украйна в НАТО. Обама обаче е по-скоро пестелив по темата.
И сигурно има защо. Напоследък Обама се беше фокусирал върху Иран, където той и Джон Кери, държавният секретар, трябваше да приключат успешно преговорите на всяка цена. Причините не са една и две, някои от тях донякъде лични. Кери винаги е искал да бъде световен лидер от класата на Кенеди. Странно е, че дори в страницата на Държавния департамент има инсталиран часовник, който отброява колко държави е посетил, колко часа е бил във въздуха и т.н.
Летенето не помага да биеш Хилари Клинтън, нито да приличаш на Кенеди. Иначе Джон Кери наподобява донякъде американските политици от ерата на Кенеди. Завършил е в Йейл, послее бил във Виетнам, висок е и с достатъчно силен интерес от страна на нежния пол.
Сделката в Женева за Иран, сключена в 2,30 през нощта, е негова лична победа, която не само го връща в геополитическата игра, но и вдига реномето му. Сделката е и победа за Обама по един интересен начин, на два фронта. Мнозина забравят, че зад острия тон, който дойде от Израел след обявеното споразумение, има и личен момент. Обама никога не се е разбирал с Бенямин Нетаняху. Самият Нетаняху, близък приятел с Мит Ромни, никога не се е разбирал с Обама. Сега, когато всичко приключи (или поне за 6 месеца),
Обама и Кери могат да насочат вниманието си към постсъветския регион.
Очевидно е, че Близкият изток отнемаше дните и нощите на тима Обама-Кери и сега - когато и двамата имат лични победи (критиците на Кери замлъкнаха, а израелската преса обяви, че Обама лично е сложил край на ерата Нетаняху), Америка може да обърне повече внимание на Украйна.
Едва тогава Украйна може да преосмисли решението си за завой към Русия, което изненада всички. Така както Путин отлично съзнава, че 46-милионната страна е най-големият трофей в бленуваното връщане на старата имперска мощ на страната, така и Обама би трябвало да знае, че Европа ще бъде по-силна с Украйна в екипа си. Битката Европа - Русия наистина винаги ще бъде с предизвестен край в полза на Кремъл. Едва когато Америка се включи на страната на Брюксел, ще стане наистина интересно.
