П етима цивилни и двама милиционери са загинали при избухналото отново насилие в украинската столица Киев, съобщи украинската милиция, цитирана от АФП.
По-рано опозицията съобщи за три жертви и няколко души в тежко състояние, които се намират в окупирания от протестиращите Дом на офицера, а властите не допускат до там лекарска помощ.
Най-малко 150 души са ранени, 30 от които – тежко, предаде агенцията, като се позова на данни на опозиционна медицинска служба. Милицията пък съобщи за 37 ранени служители на органите на реда, като петима военнослужещи от вътрешните войски са получили огнестрелни рани.
Насилието избухна днес край сградата на парламента, но бързо се разпростря по улиците на града.
Привечер протестиращите срещу правителството успяха да си върнат контрола върху кметството на Киев, което освободиха само преди два дни. Входът на кметството се пази, а около 30 активисти са установили пунктове за оказване на първа помощ в сградата. Опозиционерите напуснаха кметството в неделя след споразумението за амнистия с управляващите.
По-късно милицията започна щурм срещу демонстрантите, съобщава Франс прес.
Протестиращите изстрелват фойерверки срещу силите за сигурност, а частите за борба с безредиците се насочват към позициите на опозиционерите.
Очакваше се днес парламентът да разгледа конституционна реформа, ограничаваща президентските правомощия.
Лидерите на опозиционните партии обаче не успяха да получат регистрация на своя законопроект за възстановяване на конституцията от 2004 г., предаде ИТАР-ТАСС. По думите на председателя на парламентарната група на партията „Баткившчина“ (Отечество) Арсений Яценюк поредните преговори с председателя на Върховната рада (парламента) Володимир Рибак са приключили днес без резултат. Според друг депутат от тази партия днес е имало преговори по темата и с президента Виктор Янукович, за чиито резултати ще бъде съобщено по-късно.
Пред сградата на Радата милицията употреби
шумови гранати и стреля с гумени куршуми срещу протестиращите,
след като те замеряха с павета кордона на милицията около парламента. Камиони блокираха достъпа до Върховната рада в радиус от стотина метра, отбелязва Ройтерс.
Привърженици на опозицията изтласкаха милицията от ул. „Грушевски“ и заеха позициите ѝ. Улицата беше блокирана от автомобили, а участниците в протеста призоваваха за връщане на конституцията от 2004 г. Чуваха се да избухват шумови гранати, съобщи ИТАР-ТАСС. На няколко места недалеч от стадион „Динамо“ протестиращи са запалиха автомобилни гуми.
Около 20 хил. предимно мирни привърженици на опозицията се насочиха към сградата на парламента. Към подразделенията на вътрешните войски край Върховната рада беше изпратено подкрепление от спецчастите „Беркут“. Милицията постоянно призоваваше чрез високоговорители протестиращите да не нарушават обществения ред и напомнят, че за престъпване на закона ще им бъде потърсена отговорност.
Имаше съобщения, че група демонстранти е окупирала офиса на управляващата „Партия на регионите“ и е взела двама заложници, включително милиционер, а част от сградата е в пламъци, след като стотици протестиращи са хвърляли камъни и коктейли „Молотов” по нея.
Министерството на вътрешните работи и Службата за сигурност в Украйна заявиха, че протестиращите в Киев трябва да прекратят акциите си в града до 18 ч. местно време (и наше време), предаде ИТАР-ТАСС.
„Ако в 18 ч. безчинствата не спрат, ще бъдем длъжни да въведем ред с начините, предвидени от закона“,
се казва в изявлението.
Властите в Киев затвориха метрото в града, а силите за борба с безредиците се приближават към основния антиправителствен протестен лагер на площад „Независимост“, съобщиха официални източници. Пътната полиция е блокирала входните артерии на Киев. От три-четири ленти е отворена една, пътните полицаи спират автобусите, камионите, съобщи ИТАР-ТАСС. Журналисти на АФП на площада съобщиха, че протестиращите укрепват барикадите, а служители на силите за борба с безредиците се струпват близо до укрепленията им.
Завръщането към насилието в Украйна е резултат от политиката на западните страни,
които насърчават ескалацията на напрежението, се посочва в изявление на руското министерство на външните работи, цитирано от световните агенции. „Това, което става сега, е пряк резултат от политиката на снизходителност на западните политици и на европейските структури, които от началото на украинската криза си затварят очите за агресивните действия на радикалните сили в Украйна, като насърчават по този начин ескалацията и провокациите срещу законната власт“, се посочва в документа, цитиран от АФП. В изявлението руското външно министерство призовава украинската опозиция да се въздържа от заплахи и ултиматуми и да установи траен диалог с властите, чиято цел ще бъде изваждането на страната от дълбоката криза, предаде Ройтерс.
Във Върховната рада по-рано днес
трибуната и президиумът бяха блокирани от петдесетина депутати от опозицията,
тъй като парламентът отказваше да регистрира предложени от опозицията законопроекти.
Местна телевизия съобщи, че председателят на парламента Володимир Рибак е получил хипертонична криза след разговорите с ръководителите на парламентарните фракции и е била извикана „Бърза помощ“. Ръководителят на парламентарната фракция на „Партията на регионите“ Александър Ефремов обаче опроверга тази информация.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността
Катрин Аштън разкритикува остро „новата тежка ескалация“ на насилието в Киев.
„Дълбоко съм разтревожена от новата тежка ескалация в Киев и съобщенията за жертви“, заяви Аштън в комюнике и допълни, че осъжда „всякаква употреба на сила, включително срещу държавни или партийни сгради“. „Призовавам лидерите на Украйна да се насочат към коренните причини за кризата“, допълни Аштън и призова за незабавно връщане на парламентарния процес. „Политическите лидери сега трябва да поемат споделената си отговорност за възстановяване на доверието и за създаване на условията за ефективно решение на политическата криза“, отбелязва тя. „Решението трябва да включва сформирането на ново обхватно правителство, напредък по конституционната реформа и подготовка на прозрачни и демократични президентски избори. ЕС е готов да помогне на Украйна в този процес“, допълни Аштън.
