"На 20 октомври се очаква да излезе оценката, която се изготвя от БНБ заедно с одиторите за това какво е финансовото състояние на КТБ. В зависимост от оценката, трябва да се предприемат действия съгласно закона", заяви служебният министър на финансите Румен Порожанов на брифинг след заседанието на Министерския съвет днес.
По думите му при всички положения в началото на ноември, след излизането на оценката на банката и решението за нейното бъдеще, ще се пристъпи към изплащане на гарантираната част от влоговете.
Ясно е в зависимост от оценката какво би се случило при една дълбока, отрицателна капитализация – това го знаят всички, отбеляза Порожанов и допълни, че другите варианти са за преструктуриране на банката.
"Имахме един неползотворен дебат с БНБ по отношение на това кой трябва да изготви план за преструктуриране, кой трябва да разгледа този план за преструктуриране, ако се внесе от акционери- инвеститори или инвеститори, наети от акционери, дали трябва да се наеме независим финансов консултант, който да даде мнение за това дали този план за преструктуриране е жизнеспособен”, добави Порожанов. Той коментира, че твърденията, че Министерството на финансите трябва да се занимава с този план са несериозни.
Отговорностите за развитието по казуса с КТБ де факто и по закон, а и в рамките на особения надзор са си на надзорния орган – БНБ, подчерта Порожанов.
Бих искал категорично да заявя,
по повод появилите се твърдения, че някой е изготвял законопроект за изплащане с облигации на гарантирани депозити, подобно нещо в Министерството на финансите не само че не е помисляно, не е писано
или каквото и да е като някакъв вариант, заяви Румен Порожанов.
„Нито е внесено в Министерски съвет, нито е разглеждано. Ако е дебатирана темата с облигации, тя е дебатирана дотолкова, доколкото в Гаранционния фонд има един недостиг от 1,5 – 1,6 млрд. лв. поради изплащането на гарантираните депозити”, каза още Порожанов.
По думите му, има две опции за покриване на недостига. „Единият вариант е чрез тяхна облигационна емисия, която да осигури ликвидност на фонда, гарантирана от държавата – това, което коментирахме и е заложено в Законопроекта за актуализация на бюджета, и другият вариант, като в конкретния случай не се увеличава държавният дълг, другият вариант е този ресурс да се осигури чрез ликвидна подкрепа от държавата. Но и в единия, и в другия, правителството се нуждае от законодателна санкция”, обясни Порожанов.
Категорично заявяваме, че Законът за гарантиране на влоговете ще бъде актуализиран,
така че да се избегнат опциите за ненавременно плащане, заяви финансовият министър.
Днес служебното правителство одобри позиция на страната в отговор на писмо на ЕК за нарушение на европейското законодателство при казуса с Корпоративна търговска банка (КТБ). ЕК започна наказателна процедура срещу България заради забавеното изплащане на гарантираните по закон влогове.
Основните ангажименти, които поема България, са свързани с ускореното финализиране и приемане на нов закон за гарантиране на влоговете в банки, с който да се отстранят несъответствията в българската нормативна рамка спрямо правото на Европейския съюз, се посочва в позицията.
Българските власти се ангажират с ревизирането на правната рамка по отношение на мерките за специалния надзор и предприемането на мерки за
обезпечаване в най-скоро време на достъпа на вложителите до гарантираните депозити в банките,
които в момента са поставени под специален надзор. Българската страна предоставя отговор на всички повдигнати от ЕК въпроси.
Позицията на правителството идва в последния ден от срока, предоставен за официален отговор на страната.
На 26 септември Европейската комисия съобщи, че започва наказателна процедура срещу България заради КТБ и банка "Виктория". Тогава Комисията призова да се предостави незабавен достъп на вложителите до сумата от банковия им депозит.
Съгласно българското законодателство на схемата за гарантиране на депозити се разрешава да изплати вземанията на вложителите към кредитна институция само ако централната банка е отнела банковия лиценз на съответната институция. Директивата относно схемите за гарантиране на депозити обаче не съдържа такова изискване, посочиха от ЕК.
Настоящият документ е изготвена съвместно от компетентните институции в страната, които имат отношение към поставените въпроси – Министерството на финансите, Българската народна банка и Фондът за гарантиране на влоговете в банките, и е съгласувана в Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет.
