Д жеймс Ротман, Ранди Шекман и Томас Зюдоф получиха Нобеловата награда за физиология или медицина заради откритията си относно механизма на транспортиране на веществата в клетките.
Всяка клетка е минифабрика, произвеждаща молекули. Например когато се произведе и отдели в кръвта инсулин, специални сигнали - невротрансмитери, се изпращат от една клетка до друга, а самите молекули се пренасят през клетките в малки "пакети", наречени секреторни мехурчета (везикули), обясняват от Нобеловия комитет.
Тримата учени, които получават Нобеловата награда тази година са открили и изучили принципите, управляващи този процес и гарантиращи, че "товарът" ще пристигне на правилното място в правилното време.
Ранди Шекмън е открил набора от гени, които са необходими за това транспортиране.
Джеймс Ротман изясни белтъчния механизъм, по който мехурчетата се сливат с целите си, така че да им доставят "товара", а Томас Зюдоф е обяснил как сигналите инструктират мехурчетата да се освободят от товара си с голяма прецизност.
Джеймс Ротман е професор в Йейлския университет, Ранди Шекман работи в Университета на Калифорния в Бъркли, а Томас Зюдоф е в Станфордския университет от 2008 г.
Джеймс Ротман е роден през 1950 г. в Хавърхил, Масачузетс. Той защитава докторат в Харвардското медицинско училище през 1976 г., след това работи в Масачузетския технологичен институт, а през 1978 г. се премества в Станфордския университет, където започва изследванията си върху клетъчните везикули.
Ротман работи също в Принстънския университет, в раковия институт "Слоун-Кетъринг", в Колумбийския университет. През 2008 г. той се присъединява към факултета на Йейлския университет в Ню Хейвън, където сега е професор и декан на катедрата по клетъчна биология.
През 2002 г. Джеймс Ротман печели наградата "Ласкер" заедно с Ранди Шекман, а през 2010 г. - наградата "Кавли" за невронауки заедно с Ричард Шелер и Томас Зюдоф.
Ранди Шекман е роден през 1948 г. в Сейнт Пол, Минесота. Той учи в Университета на Калифорния в Лос Анджелис и в Станфордския университет, където става доктор през 1974 г. под ръководството на Артър Корнбърг (Нобелов лауреат от 1959 г.)
В същата катедра постъпва Ротман след няколко години. През 1976 г. Шекман се премества в Калифорнийския университет в Бъркли, където сега е професор в катедрата по молекулярна и клетъчна биология.
Шекман е също изследовател в медицинския институт "Хауърд Хюс". През 2002 г. Ранди Шекман печели наградата "Ласкер" заедно с Джеймс Ротман.
Томас Зюдоф е роден през 1955 г. в Гьотинген, Германия. Той учи в университета "Георг Аугуст" в Гьотинген, където става доктор по медицина през 1982 г. и доктор по неврохимия през същата година.
През 1983 г. се премества в Северозападния медицински център на Тексаския университет в Далас, като работи под ръководството на Майкъл Браун и Джоузеф Голдстайн, които си поделят Нобеловата награда по физиология или медицина през 1985 г.
Зюдоф става изследовател в медицинския институт "Хауърд Хюс" през 1991 г., а през 2008 г. е назначен за професор по молекулярна и клетъчна физиология в Станфордския университет.
През 2010 г. Томас Зюдоф печели наградата "Кавли", а през 2012 г. - наградата "Ласкер"
Лауреатите за Нобеловата награда за физиология или медицина се определят от Кралския Каролински медицинско-хирургичен институт в Стокхолм, Швеция.
Отличията се връчват от краля на Швеция на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел.
Първата Нобелова награда за физиология или медицина е присъдена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг (Германия) "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането ѝ при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта".
Миналата година Нобеловата награда бе присъдена на Шиния Яманака и Джон Б. Гърдън за открития, свързани със стволовите клетки и клонирането на животни.
