Р уският президент Владимир Путин посвети по-голямата част от обръщението си към нацията на заплахи към Турция, пише в коментар на вчерашното му изявление британският в. "Гардиън".
Според Путин турската държава дълго ще съжалява за свалянето на руския бомбардировач на сирийско-турската граница и за това, че по думите му турският премиер Реджеп Тайип Ердоган препродава петрол от "Ислямска държава".
"Путин предупреди, че нещата няма да се сведат до спиране на вноса на турски домати, последиците ще са много по-сериозни в дългосрочен план.
Това беше доста любопитно изпълнение на лидер, който с анексирането на Крим, набезите в Украйна и интервенция в Сирия озадачи и разтревожи света заради своята самонадеяна и своеволна политика.
Цялостната картина до голяма степен отсъстваше в речта му, по време на която
някои от слушателите в Кремъл задрямаха
Несъмнено Путин искаше да събуди националистическа реакция и без съмнение той ще постигне това, но ако е имало руснаци, които искаха да получат аргументиран отчет за успехите в украинската или сирийската инициатива на Москва, това не се случи.
Това е така, понеже и при двете начинания разходите далеч надхвърлят придобивките.
Крим тъне в мрак, откакто кримските татари и техните украински съюзници прекъснаха електропроводите, захранващи полуострова, и макар че руският президент откри "енергиен мост" - подводен кабел, който скоро ще заработи - това далеч няма да реши енергийните проблемите на Крим.
Лишаването на Крим от електрозахранване влоши още повече отношенията с Киев. Сега Русия настоява за промени в договора за свободна търговия между Украйна и ЕС, който влиза в сила през януари.
В противен случай Москва е заплашена от нови санкции заради съседна Украйна
Това се случва на фона на провала и на двете страни в ангажимента им за примирие, изтегляне на войските и тежкото оръжие и създаването на погранична зона за сигурност под международно наблюдение.
Цялата тази деградация в отношенията е проблем за Европа, но и проблем за Русия. Установявайки, че местните й пълномощници са едновременно изискващи и неконтролируеми, Москва се върна към идеята, че
влиянието в Киев е по-важно от завземането на територия на изток
и иска да изтъргува някакъв вид сътрудничество в Сирия за някакъв вид сделка за Украйна и европейските санкции.
Руската интервенция в Сирия със сигурност успя да подкрепи президента на страната Башар Асад в момент, когато режимът и иранските му поддръжници се тревожеха, че той може да рухне.
Да се говори за прелом обаче не би могло. Първата голяма офанзива на сирийските войски след намесата на руснаците беше спряна с цената на големи кръвопролития от бунтовници, въоръжени с противотанкови ракети с дистанционно електронно насочване, доставени от поддръжниците им от Персийския залив.
Както и САЩ, Русия установи, че въздушните удари не са магическо решение
Дипломацията обаче също се оказва сложна работа: сътрудничеството с Иран и Ирак представлява крехък съюз, който лесно може да рухне, особено във връзка с бъдещето на Абас.
В резултат на сблъсъка с Турция, Путин може би си вади поука, че за да спечелиш приятел е нужно много време, но да го изгубиш можеш само за ден.
Целта на Русия бе да промени ситуацията в Сирия. Вместо това тя добави собствените си грешки към тези на другите.
Според много руснаци именно сирийската авантюра стана причина за гибелта на сънародниците им в самолета над Египет. Редно или не, този тежък удар е доказателство, че всяка намеса в чужбина си има цена, поради което трябва добре да се претеглят аргументите, преди да се предприемат действия.
Това показаха и дебатите в британския парламент за британски въздушни удари в Сирия. В Русия такива дебати нямаше."
