П роблемът с наркотиците в Европа се усложнява все повече предвид възникващите нови предизвикателства, които пораждат опасения за общественото здраве, отчита в годишния си доклад Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН).
Анализът, подготвен от базираната в Лисабон агенция на Европейския съюз, обхваща 28-те страни членки на ЕС, плюс Норвегия и Турция.
Докладът отчита запазване на общата тенденция на намаляване на смъртните случаи, свързани с употребата на дрога, въпреки че тя си остава една от основните причини за смъртността сред младите хора в ЕС.
През 2012 г. в Европа са регистрирани близо 6100 случая на свръхдоза, което бележи спад спрямо 2011 и 2009 г. (съответно 6500 и 7100 смъртни случая). Постигнатият напредък може да бъде обяснен частично с подобряването на лечението, както в количествено, така и в качествено отношение.
Повече от 80 млн. европейци, почти 1/4 от гражданите на ЕС между 15 и 64 години, са употребявали незаконни наркотици някога през живота си.
Огромната част от тях – 73,6 млн. души, са опитвали канабис, 14,1 млн. – кокаин, 11,4 млн. – амфетамини, и 10,6 млн. – екстази (Сборът е над 80 млн., защото един човек може да е употребил повече от един вид дрога).
Налице са значителни различия между отделните страни членки: някакъв наркотик са опитали поне веднъж през живота си около 1/3 от гражданите на Дания, Франция и Великобритания на възраст между 15 и 64 години до по-малко от 1/10 в България, Гърция, Кипър, Унгария, Португалия, Румъния и Турция.
През последното десетилетие в ЕС е постигнат голям напредък в борбата срещу заразяването с ХИВ сред лицата, взимащи наркотици венозно.
„Епидемичните взривове на ХИВ сред употребяващите наркотици в Гърция и Румъния, както и текущите проблеми в някои балтийски държави, пресякоха тенденцията в Европа за намаляване на броя на новите случаи на заразяване с ХИВ поради употребата на наркотици“, посочва обаче ЕЦМНН.
При средно 3,1 нови диагнози на 1 млн. души през 2012 г., в Естония са регистрирани 53,7 нови случая, в Латвия – 46, в Гърция – 42,9, а в Румъния – 8.
Докато през 2010 г. на Гърция и Румъния се е падал дял от малко над 2% от новите диагнози, той е нараснал главоломно да 2012 г. до 37%.
Докладът отчита запазване на низходящата тенденция в употребата и достъпността на хероина, но подчертава, че веществата, които заместват този наркотик, пораждат загриженост.
През 2012 г. е конфискувано и най-малкото количество от този вид наркотик през последното десетилетие – 5 т. Производството на хероин обаче си остава високо в световен мащаб, като иззетите в Турция количества се увеличават.
В доклада се изразяват опасения, че този вид дрога бива заместван с други наркотични вещества като синтетичните наркотици.
Кокаинът остава най-често използваният наркотичен стимулант в Европа,
въпреки че употребата му е съсредоточена предимно в малък брой западноевропейски страни. По предварителни данни 14,1 млн. европейци на възраст между 15 и 64 години са пробвали този вид наркотик, 3,1 млн. от които – през последната година.
В дългосрочен план употребата на кокаин намалява във всички страни, където са регистрирани сравнително високи степени на разпространение (Дания, Испания и Великобритания), след върховите стойности, достигнати през 2008 г.
В Европа амфетамините като цяло се употребяват по-малко от кокаина: 11,4 млн. пълнолетни граждани са признали, че са взимали амфетамини/метамфетамини през живота си.
През 2013 г. в Системата на ЕС за ранно предупреждение са регистрирани за първи път 81 наркотични вещества, при 73 през 2012 и 49 през 2011 г., и над 10 пъти повече, отколкото през 2003 г.
С това броят на наблюдаваните от ЕЦМНН нови видове дрога надхвърля 350.
Докладът предупреждава, че системата е „под нарастващ натиск поради обема и разнообразието от нови наркотици, които се появяват на пазара“. Близо 250 са веществата, открити през последните четири години.
Новите психоактивни вещества, непопадащи под контрола на международното право, често се продават на пазара като „легални стимуланти“ и се произвеждат с намерението да наподобяват действието на контролираните наркотици.
Новите наркотици най-често се набавят по законен път като прахообразни субстанции, предимно от Китай и Индия, и внасят в Европа, където се преработват, пакетират и продават като „легални стимуланти“ или „химикали за научноизследователски цели“, или се продават директно на пазара на забранени наркотични вещества.
Интернет продължава да играе основна роля в оформянето на пазара на новите психоактивни вещества – през миналата година ЕЦМНН е установил близо 650 уебсайта, чрез които тези вещества се продават на европейски граждани, често при анонимна комуникация, която затруднява дейността на правоохранителните органи.
Канабисът продължава да е най-използваният наркотик
и да поляризира в най-висока степен общественото мнение в Европа – близо 73,6 млн. европейци са опитвали канабис през живота си.
В продължение на почти десетилетие с устойчиви темпове нараства общият брой на правонарушенията, свързани с притежанието и употребата на този вид наркотик.
Като цяло обаче използването на тази дрога в Европа следва стабилна или низходяща тенденция, особено при по-младите, въпреки наблюдаваните национални специфики.
По-голямата част от употребявания в ЕС канабис все така е внасян от Мароко.
Социологическите проучвания в ЕС сочат, че
канабисът си остава наркотикът, която поляризира общественото мнение в най-силна степен.
Това допринася за оживен публичен дебат, стимулиран напоследък от настъпилите в международен план промени, засягащи механизмите за контрол на достъпността и употребата на тази дрога (например регулаторните изменения в посока легализиране в някои щати на САЩ и държави в Латинска Америка).
Този дебат става все по-актуален, предвид факта, че на пазара се предлагат все по-силни разновидности на този наркотик, смятан от мнозина едва ли не за безобиден, подчертаха специалисти от ЕЦМНН.
Най-големи са опасенията за здравето на европейците, които употребяват този наркотик ежедневно или почти ежедневно (около 1% от европейците на възраст 15-64 години).
Данните за 2012 г. сочат, че канабисът е най-често посочван като основната причина за прибягване към лечение на наркотична зависимост от постъпилите за първи път на лечение пациенти.
България е сравнително назад сред страните членки на Европейския съюз по употреба на наркотици
и свързаните с нея смъртни случаи, сочат националните данни, представени в публикувания днес годишен доклад ЕЦМНН.
По повечето основни показатели за употребата на наркотици и свързаните с нея смъртни случаи България е под средното за ЕС равнище.
През 2012 г. в България са били регистрирани 24 смъртни случая в резултат на свръхдоза, или 4,8 на 1 млн. души от населението (на възраст между 15 и 64 години), при средно 17,1 на 1 милион за ЕС.
По диагностицирани случаи на заразени с вируса на СПИН сред венозно употребяващите наркотици България е малко над средното равнище - 5,5 на 1 млн. души (40 човека), при средно 3,1 на 1 млн. за 28-те, Норвегия и Турция.
7,5% от българите са опитали канабис някога през живота си – близо три пъти по-малко от средното за Европейския съюз ниво (21,7%).
Само 3,4 процента от пациентите, постъпили на лечение в страната за употреба на наркотици (67 души), са зависими от канабиса, при средно 27,6 процента за Европейския съюз, Норвегия и Турция. За сметка на това цели 82,5 процента от пациентите, постъпили на лечение в България за употреба на наркотици (1631 души), са зависими от опиоиди, при средно 45,5 процента за 30-те обхванати от доклада държави.
Екстази е основният употребяван стимулант в България,
както и в други съседи от региона (Турция, Гърция и Румъния), докато на европейско равнище такъв си остава кокаинът.
2% от българите на възраст между 15 и 64 години са опитвали някога този наркотик през живота си при средно 3,1 процента за ЕС.
През последната година обаче екстази са употребили 2,9 процента от младите хора в България (между 15 и 34 години) - близо три пъти над средното за съюза равнище от 1%.
Употребата на кокаин, „наркотика на богатите“, в България си остава на ниско равнище. Само 0,9% от българите на възраст между 15 и 64 години са взимали този вид дрога някога през живота си, при 4,2% средно за Европейския съюз.
Буди тревога липсата или ограниченият характер на мерките за превенция на наркотиците и лечение на наркозависимостите в България,
показват съдържащите се в доклада статистически таблици и данни.
Психотерапията е бил преобладаващият терапевтичен подход в рамките на програмата за стационарно лечение в страната през 2011 г., при условие че по-голямата част от останалите страни членки са прибягвали до комбинирани и други по-модерни подходи.
През същата година в България също така не е била достъпна опиоидна заместваща терапия в програми за стационарно лечение. Липсвали са и мерки на междинния пазар на труда за пациентите на лечение за употреба на наркотици, което е затруднявало социалнанта реинтеграция на наркозависимите.
