Б ившият ръководител на сектора по разузнаването в полицията Сабри Узун направи разтърсващи разкрития по време на разпита в съда за убийството на журналиста Хрант Динк в Истанбул.
Главният редактор от арменски произход на двуезичния вестник „Агос“ Хрант Динк бе разстрелян посред бял ден пред редакцията в Истанбул на 19 януари 2007 г., но 9 г. по-късно все още нищо около покушението не е изяснено.
През това време в рамките на разследването се смениха 6 прокурора, но сред заподозрените вече са бивши и настоящи полицейски служители, областни управители и техни заместници. Те са обвинени във формиране на „терористична орагнизация”.
Човекът, организирал убийството, Ясин Хаял, бе осъден на доживотен затвор, а извършителя Огюн Самаст, на лишаване от свобода за 22 години, с решение на съда от 17 януари 2012 г. С това делото формално трябваше да приключи.
През 2014 г. обаче разследването беше възобновено от нулата и в обвинителния акт, внесен тази година, вече има 26 обвиняеми. Първите арести на държавни служители са от 13 януари миналата година.
Днес Сабри Узун разкри, че е имало достатъчно данни за планираното покушение на журналиста, но тогавашният директор на полицията Али Фуат Йълмазер ги е укрил и не е предприел никакви мерки за охраната на Динк.
Докладът на тайните служби му е бил изпратен още на 17 февруари 2006 г., т.е. година преди екзекуцията на Динк, но полицейският шеф не е алармирал звеното за разузнаване, както е бил длъжен да го направи.
По закон той е трябвало да уведоми отдела за защита на населението във вътрешното министерство за наличието на заплаха за живота на Динк и да поиска заповед за охраната на застрашения, както и да информира полицията в Истанбул.
Сабри Узун разкри още, че по времето, когато той е ръководител разузнавателния сектор, е имало доклади за подготвяни убийства на трима министри, които веднага са били изведени извън пределите на Турция.
Един от тях е бил министърът на транспорта Неждет Мензир (с корени от Ардино, Кърджалийско, преди това главен директор на полицейските управления в Истанбул и покойник от февруари 2013 г., бел. ред.)
По думите на Узун това е илюстрация за практиките на работа при наличие на смъртна заплаха за публични фигури. Той обаче отказа да назове имената на другите двама министри, които са били мишени.
Представени по делото разсекретени документи сочат, че турското разузнаване следи отблизо всички немюсюлмански общности в Турция, определяйки дейността си като мерки срещу „етнически сепаратистки действия”.
Турските власти действат безмилостно срещу всяка опозиция или протест.
