Бедността и безработицата потопиха Босна в насилие

Н еспособността на властта в Босна да възстанови икономиката и да реагира на растящото обедняване на населението, когато почти всеки втори жител е безработен, предизвика демонстрации със сила, която страната не познава от междуетническата война през 90-те години насам.

"Това, което стана през последните дни, е взрив на недоволството и на гнева, които се натрупаха у народа през последните години", заяви за АФП анализаторът Сречко Латал.

"Това отчаяние е свързано с една абсолютно хаотична политическа обстановка и икономическа и социална ситуация, която сериозно се влоши", добавя той.

За да успокои улицата на петия ден от демонстрациите, една от основните формации, участващи в управляващата коалиция, Социалдемократическата партия, както и мюсюлманският представител в тричленното босненско председателство Бакир Изетбегович, призоваха за организиране на предсрочни избори.

Нормално парламентарни избори трябва да се състоят през октомври.

На Босна, която след края на конфликта (1992-95) включва две съставни части - сръбска и хърватско-мюсюлманска, й бяха наложени със споразумението от Дейтън изключително сложни политически институции, в рамките на които властта се разделя между сърби, хървати и мюсюлмани.

Хърватско-мюсюлманската федерация на свой ред е съставена от десет кантона и всеки кантон разполага със свое собствено правителство. Тази раздута администрация с близо 180 000 служители за една страна с 3,8 милиона жители изразходва 65% от бюджета за заплати.

Според неправителствени организации всички тези институции са проядени от корупция и непотизъм.

Докато и за най-малкото решение е необходимо съгласието на ръководителите на мюсюлманската, сръбската и хърватската общност, политически разпри са причина централните институции на страната да са в постоянна криза и да бъдат блокирани.

Международната общност, представена все още в Босна от върховен представител, разполагащ с неограничени правомощия - пост, който в момента се заема от австрийския дипломат Валентин Инцко, реши от 2006 г. насам постепенно да прекрати намесите си в политическия живот.

Преди това върховните представители налагаха закони или отстраняваха лица на изборни длъжности и политически лидери без да проявяват емоции, за да постигнат функциониране на страната.

Така Босна се озова на опашката на всички страни от Западните Балкани в сближаването си с ЕС.

Инцко заяви в интервю, публикувано в неделя от австрийския в."Куриер", че международната общност би трябвало в случай на ескалация на положението, "може би да помисли да
изпрати повече войници от ЕС". Близо 600 войници са разположени сега в Босна.

Протестното движение тръгна от Тузла - някога най-големият индустриален град в Босна, където хиляди работници се оказаха без работа заради серия провали на приватизации на техните заводи. То обхвана столицата и няколко големи градове, населени основно с мюсюлмани.

В петък сгради, в които се помещават регионалните и общински институции в Сараево, Тузла, Бихач, Зеница и Мостар, бяха опустошени или подпалени от хулигани, които се присъединиха към хиляди демонстранти, излезли на улицата, за да протестират срещу бедността и да искат оставката на властите.

Ръководителите на регионалните правителства в Тузла, Зеница и Сараево подадоха оставка под натиска на улицата. Неколкостотин полицаи и демонстранти бяха ранени.
В събота демонстрации с участие на неколкостотин души се състояха без инциденти в Бихач и Сараево.

В неделя стотици хора демонстрираха без инциденти пред сградата на президентството, подпалена в петък, за да настояват за оставка на управляващите.

Босненците бяха шокирани от насилията, но някои анализатори предупреждават вече за риск от взрив на народното недоволство. Безработицата засяга 44% от населението, според Националната статистическа агенция. Но Централната банка смята, че равнището на безработица е 27,5% заради много големия брой лица, работещи на черно.

"Високото равнище на безработица продължава да представлява заплаха и трябва да се води борба срещу това, за да се осигури мирно и цветущо бъдеще на Босна", предупреди през януари директорката на Световната банка за Югоизточна Европа Елен Голдщайн.

Един на всеки петима босненци живее в бедност, според официалната статистика, докато средната заплата е 420 евро. След свиване с 0,5% през 2012 г., местната икономика отбеляза растеж от около 1 процент през 2013 г.