Г рупата "Скорпиънс" е една от най-дълго съществуващите рок групи с над 40-годишна музикална история.
Музикантите са на челни позиции за най-добри рок банди на всички времена на редица издания, имат поставени рекорди за една от най-добре продаваните групи на XX век, изнесли са над 2000 концерта в над 60 страни по цял свят, а тяхната песен Wind of Change е символичен химн на политическите промени в Източна Европа в края на 80-те и началото на 90-те, както и един от най-продаваните сингъли в световен мащаб с общо над четиринадесет милиона бройки.
През 2010 г. те обявиха, че спират със световните турнета. Три години по-късно легендарните "Скорпиънс" отново ни изненадват със специален концерт, поканени от "Лауд Консертс"
Мястото на срещата ще бъде столичната "Арена Армеец", а датата - 16 декември.
"За предстоящия концерт на 16 декември ще има много мултимедия, ще изсвирим стари хитове, но и нови парчета. Всъщност, ние винаги определяме финалния списък 2 дни преди концерт, затова ще има нотка на вълнение и за нас, и за почитателите ни", разкри китаристът Матиас Ябс.
Какво разказа още той за музикалния път, който извървява вече няколко десетилетия със "Скорпиънс", кои са били най-трудните мигове в кариерата на бандата? Как коментира спекулациите, че обявяването на края на турнетата на групата през 2010 г. е един умел пиар трик и какво му е дала музиката през всички тези години - 58-годишният китарист Матиас Ябс с дух на 22-годишен рокаджия разказва пред Наталия Такова от Vesti.bg:
- Нека в началото на разговора ни се върнем към 2010 г., когато с групата дойдохте за концерт в София. Феновете със сигурност няма да го забравят, но на мен ми е интересно ти с какво помниш гостуването на "Скорпиънс" у нас и какво се е запечатало в съзнанието ти от страната ни всъщност?
- О, много неща помня. Ние сме идвали в България няколко пъти. Първият път, ако не ме лъже паметта, беше през 1993 г. в София. Това, което помня от концерта през 2010 г., обаче, бе, че датата на шоуто съвпадаше с рождения ми ден. Тогава цялата публика пя: "Честит рожден ден, Матиас". Бяхме на открито, защото беше 25 октомври – в България е по-топло, отколкото в Германия по това време на годината. Това са едни страхотни спомени. Сега пък ще бъдем на закрито, защото концертът е на 16 декември и ще е доста по-студено.
- Всъщност, през 2010 г. групата обяви, че спира с концертната дейност. Би ли ми разказал как с останалите взехте това, вярвам, доста трудно решение?
- Да, в началото на 2010 г. решихме, че това ще бъде последното ни световно турне. Причината бе, че пътувахме дълго и ежегодно в продължение на 35 години, а междувременно записвахме песни, издавахме албуми, правехме промоции на новата музика. Затова взехме решение да спрем да пътуваме непрекъснато. Но никога не сме казвали, че групата се разпада, продължихме да правим музика, просто спряхме да обикаляме непрекъснато. Още тогава си казахме, че ако се появи специален проект, сме готови да го реализираме. Просто вече не искахме да прекарваме живота си на колела. Та след гостуването ни в България през 2010 г., турнето продължи и през 2011 г., а после и през 2012 г., защото хората ни казваха: "Не, не. Не можете просто да спрете. Направете още едно шоу. И още едно, и още едно..." Така всъщност последното представление от това турне бе през декември 2012 г. Само месец по-късно – през януари 2013 г., се появи екип на Ем Ти Ви и ни предложи да направим MTV Unplugged, за да зарадваме заедно публиката. Мислихме съвсем кратко и решихме да го направим. Така записвахме до средата на тази година. Вярвахме, че тази година ще си почиваме, но се оказа, че 2013 г. сме заети, както всяка друга година (Смее се). Но пък резултатът от записите на видеа е страхотен, трябва да ги видиш.
- Интересно. Казваш, че сте взели решението да си почивате, а всъщност изобщо не се е получило така. Как мислиш – не искате или не можете да "избягате" от вниманието и светлините на прожекторите, за да се отдадете на спокойни дни?
- Ами... различно е да пътуваш на турне цяла година и да изнесеш няколко концерта. Но ние обичаме да свирим и затова не искаме съвсем да се отказваме от музиката. Например, тази година имаме около 20 концерта, което е различно от 150 - 200, които сме изнасяли в миналото за година. Просто не искаме да си стоим вкъщи през цялото време, а в същия миг ни се ще мъничко да намалим темпото с изявите.
- Трябва да те попитам нещо. За феновете на "Скорпиънс" новината, че отново правите концерти е страхотна, но има и недоброжелатели или да ги наречем по-съмнителни, които смятат, че новината за оттеглянето ви от сцената преди три години всъщност е била един страхотен пиар трик. Какво би казал във връзка с подобни твърдения?
- Знаеш ли, за мен е по-важно, че феновете ни обичат да ни виждат и чуват. Освен това забелязвам много любопитна тенденция, че в последните 10 години публиката ни става все по-млада. За групата е вълнуващо, че събира фенове от младото поколение. Ние остаряваме, те се подмладяват (Смее се). Разбери ме правилно – ние се забавляваме на сцената и не искаме да се отказваме от нея. Независимо, че има група от хора, според които правим "последно турне", за да стартираме следващо - като Тина Търнър и Фил Колинс, например, които имат по 20 финални турнета (Смее се). Ние правим това, което казахме, че ще направим – спряхме с огромните турнета и се концентрирахме в специални проекти и концерти.
- Разкажи ми всъщност повече за Rock&Roll Forever Tour?
- По време на това пътешествие ще изпълним няколко шоута. Засега всичко минава прекрасно и много ни харесва. След България ще си починем известно време и ще свирим в Испания чак през март 2014 г.
- В гласа ти се усеща такава любов, когато говориш за музиката и почитателите на "Скорпиънс". Любопитна съм обаче, когато стартирахте кариерата си с останалите, мислили ли сте, че ще се задържите толкова години на музикалната сцена и в сърцата на феновете?
- Разбира се, че не. Когато започнах да се занимавам с музика по-сериозно, бях на 22 години. Тогава не можех да си представя, че ще бъда на сцената и на 50. Не мисля, че някой от групата е имал дори бегла представа, че всичко ще продължи толкова дълго или пък, че ще станем световноизвестни. Не сме си и мислели, че ще стигнем до там, че да свирим на сцени в Мароко, Египет, Израел, Япония, Корея, Аляска, Бразилия... Ах! Това, което научих за толкова много обиколки по света обаче е, че музиката е независима от културата, езика, цвета на кожата. Всички те нямат значение за нея, за музиката. Но не – никой от нас не е мислил, че "Скорпиънс" ще се превърне в нещо толкова глобално. Аз съм благодарен за това, че съм част от групата, че съм видял толкова много неща по света, че съм свирил пред толкова много хора. Това е един фантастичен живот. Ако трябва да бъда честен, това е един дори изумителен живот!
- Казваш, че имаш фантастичен живот и съм сигурна, че е така. Но всяка монета има две страни. Помниш ли кой пък е бил най-трудният миг в кариерата ти?
- Да, разбира се – всички ние имаме своите възходи и падения. Няма да забравя, когато Клаус загуби гласа си през 1981 г. Тогава бяхме по средата на записите за албума Blackout, а той претърпя 2 операции и изкара доста дълга терапия – шест месеца. Никой не можеше да каже със сигурност дали фронтменът ни ще може да пее отново. Той дори не можеше да говори след операциите. Но през цялото това време на възстановяване, когато той стоеше вкъщи и оздравяваше, ние бяхме в студиото и не спирахме да правим музика. И когато накрая албумът беше готов, сякаш това бе и най-голямата крачка в нашата музикална кариера. Представихме албума на международна сцена, включихме в турнето си и САЩ, и от позицията на отминалото време, бих могъл да кажа, че Blackout е един от най-добрите ни албуми. Може би, защото имахме времето. Никой не ни притискаше излишно. Заради този инцидент разполагахме с повече време, отколкото сме предполагали, че ще имаме. Затова си мисля, че в живота има баланс – случва се нещо негативно, за да може да се получи нещо позитивно накрая.
Друг труден период беше втората половина на 90-те, когато в музиката се появиха нови жанрове – гръндж, алтернатив и други. Тогава нашата музика бе окачествена като старомодна. Всички радиоводещи повтаряха: "Не слушайте музиката от 80-те". Между другото, забавното е, че същите тези хора сега казват: "Великите хитове от 80-те" (Смее се). Но е факт, че цялата музикална индустрия по онова време се отдръпна от най-успешните музиканти на предходното десетилетие. Това ни накара да загубим ориентация за кратко, пускайки на пазара албума Eye II Eye. Всички ни казваха, че трябва да променим стила си и т.н. Ние го направихме и да ти призная, мисля, че не сгрешихме, защото точно така установихме, че музиката в Eye II Eye не е нашата музика. Феновете ни не я харесаха, ние не я харесахме и така успяхме да се върнем към природата си – към нашия стил.
- Да, в крайна сметка сякаш най-важното нещо е един музикант да открие себе си и да вярва в себе си. А какво ще кажеш за най-щастливия миг в живота ти? Можеш ли да посочиш поне един?
- Изначално аз вярвам, че имам хубав живот. Не казвам, че животът ми е лесен – повечето хора надали биха могли да си представят какво е да си на път и далеч от близките си минимум по 9 месеца годишно. Когато правехме големите турнета през 80-те и 90-те години, синът ми се роди и нямаше как да го взема с нас, за да го виждам как расте от съвсем мъничък. С момчетата от групата се забавлявахме много, но далеч от семействата си, без право на личен живот – това е тъжната страна на нещата. Но... това е цената, която трябваше да платим, за да изнасяме концерти и за да бъдем успешни.
- Спомена семейството си. След концерта в София идват празниците. Имаш ли планове как ще прекараш почивните дни около Коледа?
- Обикновено с близките ми прекарваме Коледа у дома. По това време на годината семействата се събират. Дори не искам да си помислям, че ще трябва да пътувам на някъде в тези дни. Всъщност никога през годините със "Скорпиънс" не сме пропускали семейните събирания по Коледа и не сме изнасяли концерти никъде. По това време всички искаме да бъдем с хората, които най-много обичаме.
- Какво е посланието ти към феновете на "Скорпиънс" дни преди концерта и в края на 2013 г.?
- Нямам търпение да се върна в България. Винаги съм се чувствал чудесно в страната ви. Концертът от 2010 г. ще остане завинаги в сърцето ми, след като всички пяхте "Честит рожден ден" за мен. Е, този път няма как... (Смее се) Но пък ще свирим за вас с удоволствие!
- Какво си мечтаеш да ти се случи през 2014 г.?
- В личен план си пожелавам просто да съм здрав. Ако имам здравето, всичко останало ще бъде наред. И сега съм здрав, Слава Богу, затова си пожелавам да съм все така, за да мога да се наслаждавам на живота пълноценно. За мен здравето наистина е най-големият приоритет. В професионален план пък си пожелавам този проект с ексклузивни концерти да продължава все така добре!
