"Чувствам се повече у дома, когато не съм у дома", казва китаристът Доминик Милър.
Познат още като "дясната ръка на Стинг", Милър е роден в семейство на американец и ирландка в Буенос Айрес (Аржентина), но след това живее в САЩ, Великобритания и Франция, а музикалната му кариера го отвежда до стотици кътчета на Земята.
Завършил London’s Guildhall School of Music, днес Доминик има записани над 9 албума с гениалния Стинг.
Двамата започват съвместната си кариера през 1990 г.
Към момента имат над 1200 съвместни концерта зад гърба си и смело продължават да ги увеличават. Виртуозът е неразделна част от изявите на англичанина и описва успеха кратко, точно и ясно:
"Мисля, че тайната на успеха се крие в това, че не сме твърде близки като приятели, но музикално сме силно свързани".
Доминик е съавтор на много песни, но най-любима и популярна е Shape of my heart.
Виртуозът споделя как често му задават въпроса: "Не ти ли писна да си по-известен като китаристът на Стинг?“, но той с усмивка отвръща, че успехът и повече от 20 години от кариерата му са плод на съвместната им работа, с което той се гордее и често се шегува, че това е най-добрата работа, за която човек може да мечтае.
Записвал е и с Фил Колинс в края на 80-те години. Той не крие предаността и благодарността към певеца, който го изтласква към успеха и заражда желанието му да изследва все повече нови музикални територии.
Съдбата го отвежда при Колинс, за да работят заедно по четвъртия му солов албум „...But Seriously“.
Китарите в хитовете Another Day in Paradise, I Wish It Would Rain Down и Do You Remember? са именно негови.
Сега Доминик идва в България, за да се срещне за пореден път с родните меломани на 20 май от 21:00 ч. в столичния "София лайв клъб".
Билети за концерта могат да се купят на предварителна продажба в мрежите на "Ивентим" на цена от 30 лева и на място в деня на концерта 35 лева. ВИП билетите, които включват седящо място са 40 лева.
Поводът за гостуването му е представянето на новия му албум „Ad hoc“, излязъл през февруари тази година.
Какво разказва Доминик за музикалните си идоли, защо китарата и жената не бива да бъдат сравнявани и какви са впечатленията му от страната ни, вижте в интервю на Наталия Такова от Vesti.bg с китариста:
- За хората си известен като “дясната ръка на Стинг”, но и един от най-великите китаристи в днешно време. Все пак би ли се описал сам – кой всъщност е Доминик Милър?
- Аз съм гражданин на света. От момента, в който съм роден в Аржентина, вече бях чужденец. Баща ми е американец, а майка ми е ирландка. После живеех в САЩ, където също бях чужденец, след това във Великобритания, а сега и във Франция. Не знам къде ще живея след това, но отново ще съм чужд. Ето защо пътуването ме устройва. Чувствам се повече у дома, когато не съм у дома. Имам нужда от непрестанно движение. Не изпитвам патриотични чувства към никоя страна, с изключение на момента, в който не се играе за Световната купа – тогава подкрепям Аржентина. Иначе може да се каже, че съм съвременен номад.
- Как се зароди любовта ти към музиката?
- По цял ден, ежедневно, слушах родителите си как свирят. Наслаждавах се на „Бийтълс”, „Ролинг стоунс”, Саймън и Графънкъл, а след това и Джими Хендрикс, който подхрани въображението ми и усили желанието ми да стана музикант.
- Кои са музикалните ти идоли - имена, които са ти повлияли най-много?
- Определено това са „Бийтълс”, „Ролинг стоунс” и Хендрикс.
- Роден си в гореща Аржентина, а след това талантът ти те отвежда в Лондон. Как темпераментът, родината ти и строгостта на школото живеят в теб – има ли баланс или по-скоро противоборство в добрия смисъл на думата, разбира се?
- Чувствам се голям късметлия от факта, че съм израснал в толкова контрастни културни пейзажи, особено в музикално отношение. И истината е, че обичам контраста във всички музикални стилове, като усещам дълг да ги поднеса на публиката, всеки път, когато творя.
- Китарата жена ли е в ръцете ти и как се държиш с музикалните си инструменти?
- Не съм вманиачен по китарите си. За мен те са инструменти, които ми помагат да се себеизразявам. Жените, от друга страна, са като богини, които трябва да бъдат почитани, обичани и уважавани. Така че не мога да сравня жената с една китара.
- А коя е любимата ти китара в колекцията и защо?
- Fender Stratocaster от 1961 г. Може би, защото тя е най-универсалната китара – може да създаде много тонове и да разказва своята приказка от историята.
- Опиши ми чувството, преди да излезеш на сцената – онези секунди, в които събираш мислите си, а почитателите те очакват...
- Усещам една комбинация от нерви, увереност, вълнение и страх. Шоуто е като „среща на сляпо” – не знаеш какво ще се случи, затова изпитваш смесени чувства. С добра подготовка шансовете да имаш успешна вечер са по-големи. Обичам тръпката, преди да изляза на сцената.
- Свиренето на китара е твоя професия, но вярвам още съдба, а може би и хоби. Интересно ми е обаче с какво друго се занимаваш в свободното си време?
- Обичам да играя шах. Запален аматьор съм и играя онлайн почти всеки ден в продължение на около час.
- Това няма да бъде първото ти посещение в България. Какво си спомняш от предишните гостувания в страната ни?
- Бил съм в България четири или пет пъти. Разбира се, обичам България, затова идвам тук отново и отново. Основното нещо, което се откроява в страната, са хората – намирам българите за много топли и щедри. Харесвам и българските хорове!
- Какво да очакваме всички почитатели на 20 май, когато ще се качиш на сцената на „София лайв клъб”?
- Празник на цялата музика, която обичам. Предстои едно музикално пътешествие – на моменти сериозно, на други – забавно. Но винаги изненадващо!
- Ще представиш тук последния ти албум "Ad Hoc" . Какво точно означава името? Опиши този албум, моля те.
- "Ad Hoc" от латински значи план, около който се импровизира, сменя курса си, но се придържа към посоката. Албумът е точно това – имах крайна цел, но музиката бе онова, което ми посочи пътя към финалната дестинация.
Довърши следните изречения:
- Ако не бях музикант, щях да бъда... учител.
- Никога не е твърде късно... да се започне нещо ново.
- Вкусът на живота е... сладък и кисел.
- Човекът не е живял напразно, когато... е следвал мечтите си.
