Ф ренски учени разгадаха защо някои хора не могат да си спомнят сънищата на следващия ден, а други, без проблем, са в състояние да ги възпроизведат, пише в. "Дейли мейл".
Екипът на д-р Перин Рюби от Научноизследователския център по неврология в Лион идентифицирал област в мозъка, където се съхраняват и запомнят сънищата ни докато спим.
По време на експериментите, в които участвали 41 доброволци, бил използван томограф с позиторонна емисия, който регистрирал спонтанната мозъчна дейност по време на относителна будност и на сън.
Доброволците били класирани в две групи според резултатите.
В първата попаднали хората със силни спомени, които си спомняли средно по 5 сънища седмично.
Във втората попаднали тези с по-неуслужлива памет - с по 2 запомнени сънища на месец.
Представителите на първата група показали по-висока спонтанна мозъчна дейност както в относително будно, така и в заспало състояние в медиалния префронтален кортекс и слепоочно-теменната връзка.
Последната е участък в мозъка, отговорен за насочването на вниманието под въздействието на външни въздействия.
Тимът бил озадачен от факта, че някои от участниците в експеримента имали ясни спомени за сънищата си всяка сутрин, докато други с мъка възпроизвеждали дори и един.
Оказало се, че доброволците с по-добра сънна памет показвали и много по-усилена спонтанна дейност в центъра на обработката на информация на мозъка – слепоочно-теменната връзка.
Този "неврологичен кипеж" стимулирал запечатването на сънищата в паметта.
Тази група показала и два пъти по-голяма реактивност на външни стимули по време на сън от останалите участниците в тестовете.
Учените предполагат, че усилената спонтанна мозъчна дейност спомага за събуждането нощем и улеснява запаметяването на сънища през кратките периоди на будност.
Оказва се, че дълбоко спящият мозък, не реагиращ на външни сигнали, е този, който най-малко запомня сънищата.
