Н ашите мили тийнейджъри! Извъртат поглед, когато им говорим, въздишат от досада, „цъкат“ си из телефоните в момента, в който за пореден път им напомняме, че стаите им не са убежища за оцеляване, а помещение за почивка и сън и тениската няма място на пода...
На много от родителите на подрастващи това им е познато, нали? И основният въпрос, който си задават всички, е: „Как точно да общуваме с тях така, че едновременно да будим респект, но и да зараждаме едни приятелски отношения?".
Балансът е трудно нещо, а стремежът към него – постоянна величина. Кои са основните крайности, в които изпадат родителите при разговорите с децата си и кой е подходящият момент за диалог? Да разберем...
Мълчанието
Истината е, че повечето възрастни сами пред себе си не признават, че се плашат от няколко теми на разговор с децата си – секс, алкохол, наркотици. Сякаш това са теми табу и ако не се споменават, те не съществуват.
А в същото време техните деца си мислят: „Вече знам мнението им по въпроса, няма какво да дискутирам“, опасявайки се, че родителите им ще им се скарат, повишат тон или ще прекъснат темата още преди да се е развила, разказват психолози, цитирани от Си Ен Ен.
„Когато говоря с децата, поставям безизразна маска на лицето си, за да се предпазя от реакции тип: „За какво, по дяволите, говорим в момента?!“, признава майка на две подрастващи.
„Не ги съдя и не ги карам да се чувстват глупаво, когато ми задават въпроси“, пък казва друга майка, която има три деца – на 13, 15 и 23 г.
Бърборенето
Другата крайност при общуването с децата ни е прекомерното говорене, тип „развалена плоча“. Повтаряне на едно и също, буквално до... втръсване!
Не се пренавивайте винаги да бъдете най-умните и най-знаещите. Позволете поне веднъж и детето ви да е осведомено по даден въпрос – послушайте го, вземете мнението му предвид, поискайте му съвет. Накарайте го да се почувства по-голям и зрял човек, на който се доверявате. Това ще го накара и да мисли по-зряло.
И сега - как и къде да говорим с тийнейджърите
А ето и отговора на въпроса – как точно да комуникираме с подрастващите. Истината е... навсякъде и по всяко време. Точно както правим с приятелите, колегите и роднините си. Ако инициираме едва ли не официални срещи с децата си, това би било капан за тях и трибуна за вас.
Подемайте всякакви теми по всяко време и на различни места – на вечеря, докато шофирате на път за училище, на разходка в мола или на семейно пътуване. Говорете спокойно, без задръжки, с нормален тон, за всичко – само така детето ще ви чуе, ще се отпусне да комуникира с вас и ще се научи да споделя.
Защото споделянето на опит, разменянето на мисли и непринудеността в отношенията е най-важно. За всеки – и за възрастните, и за тийнейджърите.
А ето и един прекрасен пример как тийнейджърът също може да поеме инициативата и да запознае родителите си със своя свят - приятелите, гаджето и ежедневието си:
