Изключителният музикант е роден в Кърджали в семейство на потомствени музиканти - зурнаджии и кларинетисти от ромско-турски произход. Започва да свири на девет години - първо на акордеон, а след това на кларинет, в традицията на семейството.
Баща му имал славата на първи кларинетист на Тракия, а дядовците му - като майстори на зурната. Момчето веднага показало изключителни умения и било изпратено в музикално училище, където се учило от известния тогава кларинетист Петър Филипов.
Но години по-късно обаче Иво Папазов признава, че истинското училище са били стотиците сватби, на които е свирил заедно с баща си.
Учил в строителния техникум в Кърджали. През 1974 г., вече 22-годишен, сформирал първия си оркестър. Изпълнява традиционни песни и хора, но ги развива с импровизации и смесване на стилове, което го доближава до джаза (вижте видео youtube.com).
Тръгва славата му ненадминат виртуоз, започват да го канят на сватби и събори, където се събират да го слушат хиляди. Популярността му в един момент дори започва да дразни комунистическата власт.
В началото на 80-те години, след като чува записи, с него поисква да се срещне Милчо Левиев, най-известния в САЩ и по света български джазмен, който по онова време се завръща за първи път в страната, от която е избягал в края на 60-те.
Срещата уреждат поетът Борис Христов и кинематографистът и художник Анри Кулев, които по онова време почти тайно от властите снимат документален филм за Ибряма.
Филмът "Сънувам музика" (1983) е забранен за публични прожекции, две години по-късно е прожектиран един път и награден (за операторско майсторство - Андрей Чертов) на фестивала на късометражния фестивал в Пловдив, но остава години наред непознат за широката публика.
По това време започват репресиите срещу турците по време на т.нар. възродителен процес. Властта се бои от популярността на музиканта и сред турци, и сред българи, и особено сред студенти и интелектуалци, които слушат и разпространяват записи или пътуват специално по селата, за да чуят Ибряма. Арестуван е и за известно време го изпращат в трудов лагер.
По-късно Милчо Левиев успява да уреди среща на Ибряма с известния американски продуцент Джо Бойт, който е изумен. Месеци преди срутването на Берлинската стена излиза първия албум на музиканта - "Пътуването на Орфей", който му носи световна слава.
Получава предложение да емигрира в Канада, но отказва, въпреки обстановката в България. Вторият му албум "Балканология" от 1992 г. влиза в световните музикални класации. Оркестърът за сватби вече получава предложения за концерти из целия свят.
В сътрудничество със знаменити джазмени, като Джони Грифин, Хектор Зазу, Окай Тениз, Глен Велез, Кепа Юнкера, Арилд Андерсен и др. Иво Папазов покорява публика на три континента. Блестящи отзиви публикуват вестници като "Гардиън", "Вашингтон пост" , "Ню Йорк таймс".
С албума Fairground през 2005 г. Иво Папазов печели престижното отличие World Music Audience Award на британското Би Би Си Радио 3. Наградата му е връчена от дългогодишния му приятел и продуцент Джо Бойт.
През същата година той става лице на България за първия рекламен клип на страната, който беше излъчван по телевизионния канал Euronews. Там звучеше неговата пиеса "Носталгия".
Последвайте ни
