ВВС: Последиците от енергийна независимост на САЩ

С вещеният Граал на американските държавници в последните четири десетилетия от Ричард Никсън до Барак Обама беше енергийната независимост и благодарение на петрола и шистовия газ мечтата може да се сбъдне много скоро, пише Би Би Си.

Такова е мнението на Международната агенция за енергия (МАЕ) и петролния гигант BP, те смятат, че САЩ ще постигнат енергийна независимост до 2035 г. В своята реч за състоянието на съюза тази година Обама заяви: "След като години наред говорехме за това, най-сетне сме на път да контролираме нашето енергийно бъдеще". Никой не твърди, че за една нощ САЩ ще спрат да внасят суров петрол, но постигането практически на самодостатъчност в енергийната област може да има дълбоки последици не само за американците, а и за останалия свят.

Американската икономика

Миналата година Вашингтон похарчи около 300 млрд. долара за внос на петрол. Това съставляваше почти две трети от целия търговски дефицит на страната. Така вносът на суров петрол отнема от икономиката милиарди долари на година. Както отбелязва МАЕ, трайният търговски дефицит може да се превърне в препятствие за икономическия растеж, промишлеността и заетостта.

Ако САЩ постигнат енергийна независимост, не само ще харчат много по-малко за по-евтината вътрешна енергия, а тези пари ще отиват главно в джобовете на националните производители на енергия. Разходите за внос на петрол представляват около 2% от годишния икономически растеж на страната. Тъй като средният растеж е 2% на година, всъщност страната ще постига безплатен ежегоден растеж.

Пол Дейлс от Кепитъл Икономикс казва, че тъй като този растеж ще бъде разпределен в 10 до 20 години, ежегодните печалби ще бъдат значително по-малки, в този случай 0,2-0,1%. Това е вярно, но сравнявайки сегашния момент с енергийната независимост, стимулът за американската икономика, който ще даде краят на вноса на суров петрол, ще бъде значителен.

Американската промишленост

Енергийната независимост ще се постигне само чрез изобилните и евтини петрол и шистов газ, които могат да поставят началото на златна ера в промишлеността на САЩ. Цените на енергията в САЩ са много по-ниски от тези в Европа или Япония и този факт в комбинация с повишаването на заплатите в Китай и на производителността във фабриките в САЩ означава, че много американски компании се стремят да върнат производството си в страната, нещо като репатриране.

Редица компании, включително Dow Chemical, General Electric, Ford, BASF и Caterpillar, обявиха, че ще инвестират стотици милиони долари в нови заводи или в повторното откриване на заводи, които са били затворени. Дори Епъл обяви, че открива нова фабрика в Аризона повече от десет години след като затвори последния си завод в САЩ. Впрочем, между 2010 и края на март 2013 г. бяха обявени почти 100 индустриални химически проекти на стойност около 7,2 милиарда долара, сочат данни на Химическия съвет на САЩ.

Изследване на счетоводната компания PricewaterhouseCoopers показва, че до 2025 г. могат да се създадат един милион работни места в промишлеността благодарение на ниските цени на енергията и търсенето в сектора на шистовия газ. Друг анализ на компанията Boston Consulting предвижда повишаване на износа на американски промишлени стоки. Стимулирането на производството в американската промишленост ще увеличи още повече цялостния икономически растеж. И благоприятните последици вече се усещат – много икономисти посочват, че по-евтините горива са една от причините за по-голямото от очакванията намаляване на дълга на САЩ в последните години.

Промишлеността в Европа

Преди едва четири години цените на газа в Европа бяха почти еднакви с тези в САЩ. Сега са три пъти по-високи и МАЕ прогнозира, че могат да се удвоят през 2035 г. Boston Consulting очаква догодина САЩ да имат предимство относно стойността на износа с между 5 и 25% пред Германия, Италия, Франция, Великобритания и Япония в редица индустрии, включително производството на пластмаса и каучук, машиностроенето, компютрите и електрониката.

Редица европейски компании вече се стремят да инвестират интензивно в САЩ. Холандската петролна компания Royal Dutch Shell обяви изграждането на химически завод в богатата на газ зона в планинската верига Апалачи, френският промишлен гигант Vallourec инвестира над 1 млрд. долара в нов завод в Охайо, а австрийската компания за производство на стомана Voestalpine инвестира 750 милиона долара в нова фабрика в Тексас.

Тази опасност не остава незабелязана от европейските политици. Миналата година президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой обяви: "Всички лидери съзнават, че евтината енергия е ключът към запазването на заводите и работните места в Европа. Промишлеността среща затруднения в конкуренцията с чуждестранни компании, които плащат наполовина за електричество като в САЩ". Европейската комисия също спомена темата за "деиндустриализацията на Европа" заради високата цена на енергията.

Износителите на петрол

Редица страни изнасят огромни количества суров петрол към САЩ, износ, който буквално ще изчезне, ако САЩ постигнат енергийна независимост. Последствията за тези икономики, по-специално в Южна Америка, Африка и Близкия Изток, ще бъдат значителни. Например, през 2011 г. износът на петрол от Еквадор към САЩ е възлизал на 6,5 млрд. долара или 8% от БВП на страната. В Колумбия цифрата е 7%.

Дори Канада, една от икономическите сили в света и член на Г-8, може да усети силни последици. Разбира се, отново ударът няма да се почувства за една нощ. Но не само прекият износ към САЩ ще бъде засегнат. В момента САЩ са най-големият вносител на суров петрол, така че, ако престане да купува, цената на петрола неизбежно ще падне. Това ще засегне всички производители и ще създаде още проблеми на страните, които изнасят към САЩ. Този "двоен удар ще доведе до преместване на богатството от страните производителки към страните потребителки", обяснява Пол Дейлс.

Ако постигне енергийна независимост, интересът на Вашингтон към петрола от Близкия Изток ще намалее. Много зависи от гледната точка относно значението на суровия петрол от Близкия Изток във външната политика на САЩ, но някои анализатори сравняват американската политика в Сирия, сравнително малък производител на суров петрол, с тази на Ирак – един от най-големите производители в света. Достатъчно е само да наблюдаваме реакцията на Европа относно стратегията на Русия, когато анексира Крим, за да си дадем сметка колко взаимосвързани са енергийната сигурност и външната политика. Тъй като Русия доставя около една трета от енергията в Европа, ръцете на нейните лидери до голяма степен да вързани.

Фактът, че петролът е най-важният двигател на външната политика на Вашингтон в Близкия Изток все още не е намерил пълно проявление. "Петролът е много важен аспект на американските интереси, но не могат да се пренебрегват и останалите", казва Алексия Аш от IHS. Тя счита, че САЩ са много притеснени за стабилността на региона, най-вече защото граничи с Русия и Китай и оказва влияние върху образа им на глобална суперсила. САЩ имат и исторически връзки със Саудитска Арабия, включително доходоносни договори в областта на отбраната. Други обаче смятат, че САЩ вече започват да се оттеглят от някои свои интереси отвъд океана. Аш се пита: "Ако идеологическите битки се изгубят, ще започнат ли тогава САЩ да се оттеглят вътре в границите си?". Енергийната независимост ще им позволи да направят точно това.

Околната среда

Общото количество въглеродни емисии на САЩ намалява от 2008 г. насам с изключение на леко увеличение през 2010 г. и се намира на нива, подобни на тези от средата на 90-те години на миналия век. Причината е в голямото увеличение на използването на шистите, които съставляват една трета от добива на газ в САЩ и почти една четвърт от добива на петрол, за сметка на въглищата, които се смятат за най-големия замърсител.

Това може да се окаже положително за САЩ, но не и за Европа, която увеличи вноса си на евтини въглища от САЩ, които бяха изместени от шистите. Но еколозите имат по-сериозна причина да бъдат притеснени от повишаването на експлоатацията на шистите, те може да замърсяват по-малко от въглищата, но продължават да са много по-голям замърсител от възобновяемите енергийни източници. Ако зависимостта на САЩ от шистите продължава да расте и в резултат на това инвестициите във възобновяемите енергийни източници започнат, а се отклоняват, въглеродните емисии в дългосрочен план ще бъдат много по-високи от нивата, на които можеха да бъдат при други обстоятелства.

Важно е също така да се припомни, че шистовият газ и петрол са изчерпаем източник на фосилни горива. За да постигнат САЩ вечна енергийна независимост, ще трябва да го направят с възобновяемите енергийни източници. /БГНЕС /

Източник: БГНЕС    

Последвайте ни

• Viber
• Newsletter
• Google News
• Facebook
• Instagram