П азарите на развиващите се страни се тресат, повишението на лихвите не дава резултат, курсът на много валути се понижава до рекордния минимум. Заплашена ли е световната икономика от нова финансова криза?
След рязкото повишаване на основните лихви от турската Централна банка във вторник, 28 януари, световните финансови пазари поеха въздух с облекчение. Само че това не продължи дълго: много скоро курсовете на много валути – от бразилския реал и индийската рупия до руската рубла – продължиха да се сриват.
Да очакваме ли повторение на азиатската криза
Някои експерти веднага започнаха да правят паралели с азиатската финансова криза от 1997, засегнала много държави от Югоизточна Азия и имаща драматични последици за световната икономика. Или този път нещата ще са още по-лоши? Предвещава ли пикирането на националните валути в развиващите се страни нова финансова криза?
Не трябва да се опасяваме, успокоява ни главният икономист на "Беренберг банк" Холгер Шмидлинг. "Не мисля, че светът е изправен на ръба на нова финансова криза", коментира експертът. И все пак някои развиващи се страни се сблъскват със сериозни предизвикателства, "които наистина могат да ги доведат до истинска финансова криза" добавя Шмидлинг в интервю за "Дойче Веле".
Но има и добри новини: западните икономики се намират в сравнително добро състояние. "Не смятам, че турбуленцията в някои развиващи се страни ще окаже голям дългосрочен ефект върху западния свят", твърди експертът.
За всичко са виновни американците
В същото време не навсякъде ситуацията е еднаква. Проблеми имат преди всичко държавите, които преживяват политическа криза: например, Турция или Аржентина, отбелязва основателят на консултантската фирма Zwermann Financial Кристоф Цверман. Други, като Индия или Бразилия, имат големи валутни резерви и напълно биха могли да предотвратят кризата със собствените си сили.
Днешният спад на пазарите, според Цверман, е резултат и от променилата се монетарна политика на Федералния резерв на САЩ, който постепенно свива програмата за евтини пари. Това означава, че капиталът, който в продължение на дълги години изтичаше към развиващите се пазари основно от САЩ, започва да се завръща. "При тези мащаби това няма да доведе до криза, но трябва да очакваме сериозни корекции на пазара", заяви Цверман. От друга страна, добавя той, корекцията може да има и оздравителен ефект: именно от това се нуждае в момента пазарът. Това ще засегне всички, включително и пазара на ценни книжа в развитите страни, заключава той.
Но днешните сътресения на развиващите се пазари не трябва да се свързват единствено и само с постепенното съкращаване на обема на съкровищни и ипотечни облигации, които ФЕД ежемесечно купува, за да стимулира икономиката. "Този път американците наистина не са виновни", заяви Холгер Шмидлиг от "Беренберг банк". Дълго време, за да поддържат конюнктурата на собствения си пазар САЩ се придържаха към гъвкава кредитно-парична политика. "Сега е настъпило времето тази политика мъничко да се ожесточи – отново в свой интерес", констатира експертът. В крайна сметка американската икономика отново е придобива устойчивост, затова ФЕД повече не трябва да купува ценни книжа в предишните обеми, анализира Шмидлинг.
Сътресения по пътя към стабилността
Според Шмидлиг, не трябва да обвиняваме САЩ, че развиващите се страни през последните години преуспяваха, опирайки се на евтините американски долари, вместо да се стремят да постигнат свой успех. Пред тези страни стояха много задачи, но не всички успяха да се справят с тях. В Бразилия и Индия забоксуваха реформите. При това и двете страни залагат на протекционистките мерки, за да защитят своите пазари. Междувременно в Турция разрасналата се корупция доведе до политическа криза, която принуди инвеститорите да са по-предпазливи. Свои проблеми имат Аржентина и Индонезия.
В условията на голяма нестабилност инвеститорите избират по-надежден път В момента този път води към САЩ, където икономическият растеж се възобнови, и еврозоната, за която най-трудният период, както изглежда, е останал в миналото. Шмидлинг не вижда днес заплахи пред световната икономика: "Заплахата не е най-точната дума за това. Това, което наистина може да не заплаши, ако можем така да се изразим, е завръщането към нормалните условия".
С него е съгласен и Кристоф Цверман. Но той предполага, че могат да се появят проблеми в случай на влошаване на конюнктурата на финансовите пазари – като се стигне чак до негативно влияние върху реалния сектор на икономиката. "И тогава положението съществено ще се влоши", предупреждава експертът. Но Цверман не вижда причини за паника: като цяло световната икономика е поела по пътя на възстановяването. Според много анализатори, 2014 ще бъде за нея преходен период – от стимулиране с помощта на новите парични вливания към растеж и развитие. А всеки преходен период, както е известно, не минава без сътресения. /Дойче Веле /
Източник:
БГНЕС
