Тя е родена на 23 декември 1946 г. в Харманли. През 1965 г. кандидатства в
съществуващата по онова време Школа за естрадни певци за радиото и телевизията, където я забелязват актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков и я канят да се снима в главната роля в "Понеделник сутрин". Филмът е забранен от комунистическата цензура и остава невидян от публика до 1989 г., когато Съюзът на българските филмови дейци й присъжда - с 23 години закъснение - наградата за най-добра женска роля.
В този филм непрофесионалната актриса играе безработно "паднало момиче с леко поведение" от провинциален град, което е скептично към всекиго и всичко. Но се увлича по момче, което е различно от другите й познати. А той, идеалист и активист, настоява тя да постъпи на работа в неговата "бригада за комунистически труд". В онези години чрез скандалното поведение на героинята на Пепа Николова бяха изобличени лицемерието и подлостта, криещи се зад комунистическата реторика, двойните стандарти, разминването между лозунгите и реалността и това беше достатъчно филмът да бъде "замразен".
През целия си живот Пепа Николова запази своя нестандартен стил, своя режещ език, критичния поглед и унищожаващия хумор на своята първа екранна героиня.
Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия
театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсионирането си - в Сатиричния.
Много популярна я прави ролята на циганката Джалма, влюбена в "бате Серго" (Стефан Данаилов) в една от сериите на "На всеки километър" през1969 г.
Снимала се е и в "Бягаща по вълните" (1967), "Оцеола" (1970), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Трета след слънцето" (1972), "Голямата победа" (1973), "Бялата одисея" (1973), "Най-добрият човек когото познавам!" (1973), "Самодивско хоро" (1976), "Снаха" (1976), "Покрив" (1978), "Войната на таралежите" (1979), "Юмруци в пръста" (1980), "Трите смъртни гряха" (1980)", Златната река" (1983), "Ева на третия етаж" (1987), "Карнавалът"(1990), "Вампири и таласъми" (1992), "Дунав мост" (1999).
Не сцената е играла във "Вражалец", "Преди всичко любов", "Свекърва", "И най-мъдрият си е малко прост", "Кабаре", "Сако от велур", "Женско царство", "Балкански синдром" и др.
През последните години водеше обичани от зрителите предавания в кабелни телевизии: "По пижама с Пепа Николова", "Часът на Пепа Николова" и последното "60 минути" по "Евроком".
"Славата е миг, след това продължаваш да копаш и да се доказваш. Пазя се от тази суета. Гледам да не се главозамайвам", казваше Пепа Николова, която никога не беше ходила на лекар, мечтаеше да се върне на сцената на Сатирата, а се оказа унищожена от болестта.
