НСИ: 1 558 000 българи са били крайно бедни през 2011 г.

Л инията на бедност за 2011 година е 279.67 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 558 8000 лица, или 21.2% от населението на страната. Това показват данните на Националния статистически институт от изследване, проведено през 2012 година.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение "Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)".

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 1.5%, а относителният дял на бедното население намалява с един процентен пункт. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2011 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност се повишава от 21.2 до 25.9%, или с 4.7 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.8%, или с 20.6 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (48.5%), като рискът от бедност при безработните мъже е с 4.5 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2011 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 0.8 процентни пункта до 7.4%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 0.6 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.
Данните показват, че най-голям брой домакинства изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (74.0%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (68.6%). Успоредно с това само 4.1% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.5% - цветен телевизор, 9.1% - автоматична пералня, а 51.8% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходи, свързани с жилището, а 46.5% от домакинствата се ограничават при отоплението на жилището си.
През 2011 г. 44.1% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя) и нараства спрямо предходната година с 0.5 процентни пункта.
За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни. Ниската икономическа активност за домакинството се отнася до съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 - 59 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява на пълно работно време въз основа на отработените часове.
Лица, живеещи в домакинство с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59-годишните, с изключение на студентите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.
Следвайки дефиницията, през 2011 г. 473.8 хил. лица живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 11.2% от населението. Спрямо 2010 г. относителният им дял нараства с 0.5 процентни пункта.
Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията "Европа 2020" от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.
Комбинирането на трите показателя показва, че през 2011 г. почти половината от населението - 49.3%, или 3 621.1 хил. лица, се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност. /БГНЕС /

Източник: БГНЕС    

Последвайте ни

• Viber
• Newsletter
• Google News
• Facebook
• Instagram