Германия губи 30 млрд евро от укриване на данъци

В сяка година Германия губи около 30 милиарда евро от укриване на данъци. Едни от най-известните грешници са Борис Бекер и Ули Хьонес. Не само богатите и известните обаче прибягват към данъчните трикове.

При естрадния изпълнител Фреди Куин ставаше дума за 900 000 евро, при шефа на управителния съвет на германските пощи Клаус Цумвинкел - за почти един милион евро, а при тенис легендата Борис Бекер - за 1,7 милиона евро. Не, тук не иде реч за доходите им, а за сумите, които те са укрили от данъчните власти, за което и тримата вече бяха осъдени. В скоро време и президентът на футболния клуб "Байерн Мюнхен" Ули Хьонес може да попадне в това изискано общество. Той е превел огромни суми в швейцарски банкови сметки и по този начин си е спестил данъци в размер на три милиона евро. Неговият случай се разглежда от Мюнхенския съд.
Защо обаче богатите германци си позволяват подобни измами? Нима обикновените работници, които редовно плащат данъците си, са твърде глупави? "Казусът не е толкова елементарен", казва икономистът от университета в Санкт Гален Гебхард Кирхгеснер. "Много богаташи смятат, че данъчното им бреме е твърде голямо и държавата няма право да удържа толкова много пари от тях. Укриването на данъци обаче не е привилегия само на богатите, то се наблюдава във всички обществени прослойки", казва експертът.
Стане ли дума за укриване на данъци, повечето от нас се сещат за активи в швейцарски банки или парични преводи към фирми фантоми на Бахамските острови. Към укриването на дънъци обаче спадат и малките трикове при попълването на данъчната декларация и работата на черно. "Когато някой общ работник прави ремонт на черно, става дума за укриване на сравнително малки данъци. В такъв случай повечето хора нямат никакви угризения на съвестта", казва Гебхард Кирхгеснер.
Според актуални изчисления, всяка година Германия губи 30 милиарда евро от укриване на данъци. Нима данъчните измами са германски национален спорт? Председателят на Сдружението на германските данъкоплатци Райнер Холцнагел не смята, че данъчният морал на германците е толкова лош. "Не бива да подценяваме факта, че сложната данъчна система в Германия също допринася за укриването на данъци", казва той в разговор с Дойче Веле.
Истина е, че много параграфи в германското данъчно право, както и многото изключения и особени разпоредби улесняват малките данъчни трикове. Това обаче не е единствената причина, поради която много германци очевидно смятат укриването на данъци едва ли не за нещо нормално и се опитват да плащат колкото се може по-малко на държавата.
Много германци нямат усещането, че държавата влага смислено данъчните постъпления. В тази връзка много експерти дават Швейцария за пример. Там гражданите имат право да участват в определянето на размера на данъците, както и във взимането на решения за какво да бъдат изразходвани данъчните постъпления.
Политологът Томас Риксен от университета в Бамберг обаче не вярва, че швейцарците плащат своите данъци по-честно, отколкото германците. "Това е само едно твърдение, което още никой не е доказал", казва той. Според него особено важна в случая е прозрачността. "В Швеция например човек може да види колко данъци плаща съседът му", казва той в разговор с Дойче Веле. И въпреки че данъчните ставки в скандинавските страни са значително по-високи от германските, данъчната почтеност в тези държави е много по-голяма от германската.
Томас Риксен посочва и някои конкретни недостатъци на Германия в това отношение. "Финансовите служби са зле оборудвани и нямат достатъчно данъчни инспектори, които да издирват измамниците", казва той. "Положителен сигнал обаче са случаите с Ули Хьонес и издателката Алис Шварцер, които сами признаха прегрешенията си", смята Райнер Холцнагел от Сдружението на германските данъкоплатци. "Очевидно обществената дискусия допринесе за това на укриването на данъци вече да не се гледа като на провинение, толерирано от обществото", казва той. /ДПА

/

Източник: БГНЕС    

Последвайте ни

• Viber
• Newsletter
• Google News
• Facebook
• Instagram