Елисавета Котова: Няма движение по диабетния регистър

"От началото на месец декември 2013 г. няма движение по работата за изготвянето на диабетен регистър". Това заявява председателят на Асоциацията на децата и младите хора с диабет (АДМХД) Елисавета Котова в отворено писмо до медиите.

Котова изразява несъгласие с изказванията на министъра на здравеопазването д-р Таня Андреева, направени по време на интервю в телевизионно предаване. В едно от тях д-р Андреева казва, че диабетният регистър е готов. Според Котова, обаче това не е така и работната група по изработването му не се е срещала от началото на декември 2013 г. Не е организирана и работата по актуализиране на данните в него.
"6 месеца по-късно, поради бездействието на МЗ, една прекрасно и професионално свършена работа ще бъде пропиляна", заявява Котова. "Наредба 40 на МЗ, която в актуализирания си вариант предвижда изграждане на Национален регистър по редки болести, все още не е приета", обяснява тя и допълва, че работата на медицинските специалисти по редки болести по създаване на регистри за заболяванията, няма нищо общо с дейността на Министерство на здравеопазването.
Котова подчертава, че средствата за регистрите е трябвало да дойдат по програма БГ07 на Норвежкия финансов механизъм, от която са отпуснати 1 690 981 евро, но до АДМХД все още не е достигнала информация за начините за изразходване на парите.
Котова припомня, че общият бюджет за здравеопазване през 2013 г. е 3, 5 млрд. лв. Разходите за лекарства, заплащани от публични средства възлизат на 960 000 000 лева, което означава, че 27.8% от бюджета за здравеопазване се изразходва за лекарства. С това председателят на АДМХД опровергава твърдението на министъра на здравеопазването, че 60% от бюджета на НЗОК се изразходват за лекарства и все по-голям ресурс се отделя за медицински изделия.
Котова изразява несъгласие и с изказването на д-р Андреева, че досега не е излязъл нито един медикамент от Позитивния лекарствен списък (ПЛС).
"През последната почти една година броят на медикаментите изключени от Позитивен лекарствен списък по различни причини са 304. От всички тези изключени лекарствени средства, само 1 продукт е без аналог на пазара /т.е. пациентите не са оставени без лечение/. През 2012 г. изключените от ПЛС продукти са 177", председателят на АДМХД, позовавайки се на данни от официалния доклад на Съвета по цени и реимбурсация, предоставен от МЗ.
Според нея групите население, за които държавата дължи здравни вноски са пенсионери, деца до 18 години, студенти, социално слаби и други.
Данните на НОИ сочат, че само броят на пенсионерите в България е 2.2 млн. души. Освен това държавата трябва да заплаща и здравните вноски на държавните служители, съдии, прокурори и военни, а сумата, която държавата внася в бюджета по здравеопазване, една и съща от 3 поредни години, е в размер между 940 и 980 милиона лева. "Това означава, че държавата е най-некоректният платец на здравни вноски в страната", категорична е Котова.
С тази позиция тя възразява срещу твърдението на д-р Андреева, че по официални данни се осигуряват около 1.5 млн. от българите, а тези които могат, но не се осигуряват са около 500 хиляди.
В писмото си Котова подчертава, че АДМХД не иска да подцени усилията на Министерство на здравеопазването. "Вярваме, че те полагат усилия за подобряване системата на здравеопазването в България, но смятаме, че обществото трябва да знае истината и реалните факти", казва председателят на АДМХД и изразява надежда че най-накрая ще се въведат ясни правила, които ще помогнат за ефективното изразходване на средствата за здравеопазване. /БГНЕС
/

Източник: БГНЕС    

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни

• Viber
• Newsletter
• Google News
• Facebook
• Instagram