ЕК очаква умерено ускоряване на икономическия растеж|Vesti.bg

С ъгласно зимната прогноза на Европейската комисия икономическото възстановяване ще продължи в повечето държави-членки на Европейския съюз, и в Съюза като цяло, съобщиха от представителството на ЕК у нас.

След излизането от рецесията през пролетта на 2013 г. и три последователни тримесечия, през които се отчита слабо възстановяване, се очаква умерено ускоряване на икономическия растеж. Предвижда се след растеж през 2014 г. от 1,5 % на реалния БВП в ЕС като цяло и от 1,2 % в еврозоната той да се увеличи през 2015 г. съответно на 2,0 % и 1,8 %. Тези стойности представляват увеличение с 0,1 процентни пункта спрямо прогнозата от есента на 2013 г. Новата прогноза продължава да се основава на допускането, че изпълнението на договорените политически мерки на съюзно и национално равнище спомага за повишаване на доверието, както и за подобряване на финансовите условия, и ускорява необходимите икономически промени в държавите-членки, като увеличава техния потенциал за растеж.
Следва да се отбележи, че прогнозата за Португалия е въз основа на предвижданията, изготвени при десетия преглед на Програмата за икономически реформи в средата на декември, и ще бъде актуализирана през текущия единадесети преглед. Прогнозата за Кипър беше завършена в началото на февруари след третия преглед на програмата и преди да се разполага с бърза оценка за БВП през четвъртото тримесечие.
Оли Рен, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по икономическите и паричните въпроси и еврото, заяви: След като от средата на миналата година растежът в Европа се възстанови, сега той набира скорост. Засилването на вътрешното търсене тази година следва да спомогне за по-балансиран и устойчив растеж. Преструктурирането на европейската икономика напредва и външната конкурентоспособност се подобрява, особено в най-уязвимите страни. Въпреки че най-тежкият етап на кризата може вече да е отминал, това не е основание за прибързано успокоение, тъй като възстановяването все още е незначително. Трябва да продължим курса на икономически реформи, за да се повиши динамиката на възстановяването и да се създадат повече работни места.
В уязвимите страни също се наблюдава повишаване на икономическата активност и се очаква тази тенденция да продължи. Както сочат стойностите на редовно измервани показатели, налице са убедителни признаци за подобрения в повечето страни. Както и след предишни тежки финансови кризи обаче възстановяването като цяло е по-скоро слабо. Това отразява трайното, макар и отшумяващо въздействие на икономическата криза, която доведе до натиск за намаляване на задлъжнялостта, ограничения за финансирането и необходимост от промени във вътрешен и външен план. Въпреки че условията за финансиране, общо взето, са благоприятни, все още съществуват значителни различия между отделните държави-членки и между различните по големина дружества. Същевременно инвестициите отново нарастват, след като силно намаляха в продължение на няколко тримесечия, и се очаква през прогнозния период да наберат сила, включително до известна степен в строителството. Намаляващата несигурност би следвало да спомогне за засилване на пазарното търсене, което се очаква да бъде основен двигател на растежа, като действието на горепосочените фактори постепенно отслабва.
Пазарът на труда се характеризира с бавно стабилизиране на заетостта, като безработицата остава висока, тъй като развитието на пазара на труда обикновено изостава с около половин година или повече от тенденциите при брутния вътрешен продукт (БВП). В съответствие с този модел се прогнозира от настоящата година да започне бавно увеличение на заетостта и към 2015 г. равнището на безработицата да намалее на 10,4 % в ЕС и 11,7 % в еврозоната, като се запазят съществени разлики между отделните страни.
Очаква се през 2014 г. в ЕС като цяло и в еврозоната да преобладава ниска инфлация на потребителските цени — съответно 1,2 % и 1,0 %, която леко да се повиши с около 1/4 процентни пункта през 2015 г., когато икономическият растеж набере скорост.
През последните години салдото по текущата сметка на уязвимите държави-членки се подобри в резултат на продължаващото повишаване на ценовата им конкурентоспособност и укрепването на техните експортни сектори. Очаква се редица от тези държави да отчетат излишък по текущата си сметка през 2014 и 2015 г.
Дефицитът на сектор "Държавно управление" продължава да намалява. През 2014 г. се очаква общият фискален дефицит да спадне на 2,7 % от БВП за ЕС като цяло и на 2,6 % за еврозоната, а съотношението на дълга към БВП да достигне почти 90 % за ЕС и 96 % за еврозоната. Темпът на подобрение на структурното бюджетно салдо показва, че фискалната политика като цяло е неутрална, т.е. не преследва нито бюджетен дефицит, нито бюджетен излишък.
Сега рисковете са по-уравновесени, отколкото през есента. Най-големият риск за растежа е свързан с повторната загуба на доверие вследствие на евентуално спиране на реформите на национално или европейско равнище. Това би увеличило вероятността за продължителен период на слаб растеж в Европа с отрицателно въздействие върху икономическата дейност в рамките на прогнозата. При все че развитието на текущите цени отразява както външни фактори, така и настоящия процес на промени, продължителна много ниска инфлация в еврозоната би породила рискове за преструктурирането на икономиката. Въпреки това, като се имат предвид постепенното укрепване на икономиката и увеличаването на доверието, съществува твърде малка вероятност от сътресения, които да опровергаят прогнозата за очакваната инфлация и да предизвикат дефлация в целия Европейски съюз.
От друга страна, съществува вероятност възстановяването да е по-силно от предвижданото, което може да се постигне, ако бъдат осъществени допълнителни смели структурни реформи. Това би подкрепило положителната обратна връзка, т.е. взаимното усилване, между доверието, икономическия растеж — по-специално на инвестициите — и способността на банковия сектор да отпуска заеми. /БГНЕС /