Мъдрите хора са казали, че „капка по капка -- вир става". В един толкова технологичен и развит свят, ние хората често забравяме за тези мъдрости без да осъзнаваме, че в тях има много истина. Използваме безразборно водата, хабим я за какво ли не, но едва когато понякога я спрат разбираме колко ценна е тя за нашия живот. Над 70 процента от повърхността на земята са покрити с вода, това е т. нар. Световен океан. Дали обаче като разумни същества, които са на върха на пирамидата в развитието, ние се отнасяме разумно към този толкова важен ресурс? Какво правим, за да опазим водата на този океан чиста? Това е въпрос с труден отговор. Ако решим,че можем да отговорим с „ДА", то е редно да си отговорим какво реално правим, за да пазим водата, която понякога отстъпва по степен на важност пред т. нар. „черно злато", което събужда големи апетити, може да осигури лукс и богата икономика, но не може да напълни пресъхналото езеро с питейна вода. Това злато с право е черно, защото много често то е повод да се замърсяват водите на Световния океан и да се нарушава равновесието в природата, да изчезват ценни видове риби, растения и др., които по един или друг начин са важни за био-разнообразието.
Клонират се животни, правят се опити да се произвежда енергия, преработват се отпадъци, но реално не сме се замисляли какво може да се измисли, за да си набавим по различен начин вода. Друг вариант е да бъдем разумни и просто да пазим водите в реките и моретата чисти, да строим пречиствателни станции и да удължаваме живота на водата и нашия собствен живот. Така ще намалим броя на застрашените и изчезващи видове животни в Черно море и река Дунав. Конкретно към тях е моето внимание, защото по тях се осъществява интензивно корабоплаване и не трябва да се допускат разливи и трайни замърсявания, защото това може да бъде фатално и за нас включително.
Човекът обаче започва да мисли за важните неща в живота си само, когато е на път да ги изгуби, тогава се плаши. Засега сме спокойни, защото ледниците се топят и не се очертава трайна суша, но кой гарантира, че този процес няма да прекъсне и всъщност това, че едно огромно количество замръзнала течност се топи бавно не е ли заплаха за нас. Ами когато тези ледници свършат, тогава?
Не бива да чакаме да настъпват крайности и тогава да предприемем действия и да проявяваме разум. Важно е да правим нещата със съзнание, че не ги правим само за днес, а за нашето бъдеще и това на нашите деца. Да мислим преди да забравим водата да изтича, да не си хвърляме различните отпадъци в речните и морските води, да бъдем крайно бдителни, когато се превозват нефт и други опасни химични вещества по водните пътища на нашата страна. Да бъдем солидарни с водената политика от Европейския съюз, която има за цел екологията и опазването на околната среда. Да приемем да бъдем отговорни не само, като приемаме закони, стратегии и др. , а като имаме реални резултати, защото това е по -- важно от написаното на хартия. Това ще ни направи повече хора, европейци, активни граждани и не на последно място е много важно в такова отношение към природата и в частност водата, да учим и близките си, за да има смисъл каузата ни.
