Да изградим "вира на живота си",да запазим и дори да излекуваме болното тяло на нашата природа-става бавно,а ако сме упорити ,и сигурно.Малко по малко,капка по капка.
Изграждането е труден и бавен процес.За него са нужни воля и търпение.Що се отнася до опазване на околната среда,изисква севсеобщи усилия.Хубавото е ,че някои от българските граждани предприемат инициатива за почистване на държавата ни.Колко е мило да видиш млади и възрастни родолюбци рамо до рамо,съвсем безкористно да чистят за благото на природата.Тези хора го правят без награда без пари...но дали това не е най-голамата награда?Да,това е така заради нравственото израстване и сформирането на ценностна системау човека.Това е начин да възпитаме у себе си и децата си любов и грижа,разбира се не на веднъж,а "капка по капка".
Но дали ни е нужна такава инициатива ,за да попринесем за природата си?Не-всеки може да почистиприродата в близост до себе си и така България ще стане още по-прекрасна.Така лека-полека с времето ще изградим навици за съхранение на околната среда.
За да съумеем да направим своя собсвен живот и живот на децата си по - лек и приятен е нужно още от сега да положим старание.За никого не е тайна как замърсяването на природата влияе върху човешкото здраве,като започнем от дупката в озоновия слой и стигнем до замърсяването пред блока,в парка и в гората.Но дали за това сме виновни само ние гражданите или и държавниците имат отношение-разбира се.Бихме ли могли да предизвикаме и тяхната загриженост за природата?А може би те са загрижени?Или искаха да изсекат Витоша?Многобройните протести на народа в защита на Витоша- това е загриженост.Не трябва ли вместо да изсичаме горите да ги пазим ,да пазим и да им пеем:
"Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост."
Кой българин не настръхва от тези редове?Няма значение от възраст,убеждения и политически разбирания.Нека не правим разлика между наследствения патриотизъм и истинския патриот,защото всеки дълбоко в себе си,дори не знае колко го боли за природата.И не става въпрос само да нашия роден край.Този въпрос може да се отнесе глобално.
Има една хубава мисъл,че човек оценява какво е имал,след като го е загубил.Нима е нужно да изгубим най-красивото и едно от малкото неща,които са останали на нашата изтощена Майка България,за да го оценим?Надявам се,чрез множеството риторични въпроси да предизвикам у четящия размисъл,защото това не са просто редове.Това е един настоятелен апел и към държалниците и към гражданите,защото за природата всички сме отговорни.Апел да защитим красотите,да ги виждаме,да ги ценим.
И не става въпрос само да нашия роден край.Този въпрос може да се отнесе глобално.
Природата е толкова важна за нас,колкото и ние за нея.Взаимнополезни сме си.Очаквайки от нея много,трябва да даваме от себе си постоянно,всеки ден дори по малко-капка по капка.
