Подгизнал и небръснат мъж преди няколко дни излезе от гората близо до южното руско село Горячий Ключ и каза на спасителите, че прекарал три нощи по дървета, за да се спаси от чакалите.
Подобна история бе разказана и от 22-годишен мъж, който се скитал пет дни близо до Братск, Сибир, и се покривал с борови клони през нощта, за да не замръзне.
Това се случва всеки гъбарски сезон.
Руснаците са много запалени по брането на гъби, отдавнашно развлечение, което наричат "тихия лов" и редовно потъват в такъв унес, че се изгубват безнадеждно.
Спасителни екипи ги издирват пеша или с хеликоптери, а понякога и с помощта на кучета или парашутисти, а вестниците разказват историите им с удоволствие.
Есента привлича руснаците в гората от векове
Дори закоравелите градски жители прошепват заклинания към горските духове, преди да сведат поглед към земята - жест към езическите им предци.
Александър Кузнецов, създател на онлайн гъбарски клуб, смята, че усетът на руснаците към природата се е притъпил с поколенията и те много често губят ориентация в горите. Хората се осланят на технологии, забравят, че природата си е природа, казва Кузнецов, чийто сайт рекламира мобилни
джипиеси като най-добрия приятел на гъбаря
"Цивилизацията има и определена негативна страна. Хората губят естествените си инстинкти. Сега те са градски хора", допълва той.
Градски или не, те се измъкват на зазоряване с плетени кошници и търсят влажни, стоплени от слънцето места, където гъбите са изникнали през нощта.
Запалените гъбари са безмилостно конкурентни, крият тайните си от съседите и тайно покриват кошниците си, когато някой се приближи.
Брането на гъби е като транс
заличаващ всекидневните грижи като изтичането на времето или обратния път към дома. Точно в това е проблемът. Руското министерство на извънредните ситуации не води статистика за заблудили се гъбари. Според негова говорителка броят на изчезналите е толкова малък, че е без значение за статистиката.
Регионалните спасителни служби обаче съобщават за такива случаи през цялата есен: в западния регион Калуга е имало 21 издирвания на гъбари, от които седем са спасени, петима са открити мъртви, а деветима все още се издирват.
В Перм издирванията са 11, а в Иркутск 35 до края на август.
Александър Змановски, който оглавява спасителен екип близо до Братск, коментира, че почти всяка година някой хваща гората и никога не го намират - често заради мечки, които толкова добре заравят останките, че "никога няма да ги открием".
"По-старото поколение знаеше как да се придвижва по ъгъла на светлината, отбеляза той. Ако човек си обуе маратонките и отиде в тайгата, или някой го закара и той не знае къде се намира, със сигурност ще се загуби", казва Змановски.
"Наричам тези хора
деца на асфалта - те са израснали в града
Хората, израснали в селата, не се изгубват."
Един такъв случай насочи вниманието към Нижная Салда, град със 17 хил. жители в Урал. В края на септември 37-годишната Ирина Федино се върнала у дома цели 24 дни след като излязла да бере гъби и повече от две седмици след като опитите да я намерят били прекратени.
Смайващата история за оцеляването на Федино влезе в заглавията на вестиците. Някои писаха, че тя изглеждала съвсем свежа и не била измършавяла след 24-те дни в гората, други цитираха източници от полицията, според които "има основания да се смята, че тя е прекарала това време с приятел".
Самата Федино се ядоса на коментарите, че биля пияна.
Нейният съпруг Алексей Ситников също се възмути и изтъкна, че тя се върнала у дома толкова зловонна, че след изпитанието я досрамяло да отиде в болница. Тя трябвало да разкъса блузата си, за да превърже наранените си крака.
Когато се хвърлила в прегръдките му, неговата съпруга била толкова лека, че той можел да я хвърли към тавана.
"Мислех, че никога повече няма да видя Иринка. Изминали бяха 20 дни. Никой не може да оцелее в гората толкова дълго. Но тя оцеля. Вярвах и чаках, и най-накрая тя се върна у дома", заяви той.
