Крепостните стени на Сердика

В основите на съвременна София има камъни, положени преди хилядолетия. Това не са просто стари зидове, а темелите на нашата история. По тях съдим кое е било дом и кое храм. Те очертават древни улици, но сочат и пътя на цели поколения преди нас.

Надпис: Крепостните стени на Сердика

Сердика получава първите си укрепления най-вероятно още по времето на император Траян заедно с градския си статут и името Улпия Сердика. Но сериозните крепостни стени трябва да са вдигнати между 176 и 180 година. Строителният надпис за изграждането на крепостната стена е почти изцяло запазен. Открит е при западната порта на Сердика и ясно свидетелства за времето, в което е бил положен:

"На добър час! Най-великите и божествени императори цезари - Марк Аврелий Антоний Август, победител на германите, победител на сарматите, баща на отечеството, велик жрец и Луций Аврелий Комод Август, победител на германите, победител на сарматите, дадоха крепостни стени на Среднополис, когато управител на провинция Тракия бе Азелий Емилиан".

С поставянето на този камък е ознаменуван завършекът на един от най-значителните строежи от първите столетия на римското владичество: крепостната стена на Сердика.    

Гл.ас. д-р Илиана Борисова – Кацарова, археолог: "В момента се намираме пред западната порта на римския и ранновизантийски град Сердика. За кулата знаем, че основите ѝ са близо два метра дълбоки, както и на първата крепостна стена. На по-късната още не сме ги стигнали, но и те ще са там някъде, което, съдейки и по ширината, допуска една височина някъде поне между осем и десет метра. През втората половина на пети век на същото място е оформена нова порта, която е фланкирана от двете си страни с петоъгълни кули, които пък са свързани с една вече одебелена крепостна стена".

В града се е влизало през четири порти, като до тях водели изходите на главните улици.

Източната порта може да се види в подлеза на бившия Партиен дом. Южната е останала най-вероятно някъде под основите на Съдебната палата. Северната порта се намира под кръстовището на булевард "Мария Луиза" и улица "Екзарх Йосиф", където се събират северната и северозападната стена на крепостта.

За да си представим в наши дни очертанията на крепостните стени на Сердика трябва да проправим мислена линия под сградите на София.

Главните улици на Сердика - Decumanus Principalis и Cardo Principalis се пресичали под прав ъгъл. От вътрешната страна на крепостните стени вървял обходен път, наречен интервалум. Настилката на сердикийските улици била от каменни блокове достигащи дължина от метър и половина.

Тази площ от около 165 хил. квадратни метра още тогава се е оказала твърде недостатъчна за развиващия се град и затова много сгради и храмове са построени извън крепостната стена.  

През VI в. по времето на император Юстиниан I крепостната стена е доукрепена, като става още по-висока и почти два метра по-дебела. Между старите кръгли кули, които са през петдесетина метра по протежение на зида, са изградени и нови, триъгълни.

През VI в. бастионите при градските порти на Сердика стават петоъгълни.

Още в древността бъдещата българска столица е била град с много добре устроена система за водоснабдяване и канализация. Това, наред с минералните извори, е осигурявало благоприятни условия за добър и здравословен живот. Благоустрояването на града, започнало още във II век, е продължило без прекъсване до края на античността.

Днес, докато се разхождаме по съвременния прозаичен асфалт, можем да хвърлим поглед назад във времето към отворените от археолозите врати към миналото. Само за да си дадем сметка, че с това, което оставим, ще бъдем запомнени от следващите поколения.