П етпартиен парламент и сериозен шанс за формиране на дясноцентристко управление след изборите - такива са обществените нагласи на старта на предизборната кампания според проучване на "Алфа рисърч".
Лидер в електоралните предпочитания на избирателите е ГЕРБ, който повишава подкрепата си от евроизборите насам и към момента привлича 36,2% от твърдо решилите на гласуват.
БСП остава на позициите си от месец май и подкрепа от 22,5% от решилите да гласуват. С твърдия си електорат ДПС влиза в кампанията като трета политическа сила (12,1%).
Реформаторският блок стартира надпреварата като сигурен участник в следващия парламент (5,2% от твърдо решилите да гласуват).
"България без цензура“ е единствената формация със силно ерозирала подкрепа от евроизборите досега. С 4,4% тя запазва шансове за парламентарно представителство, но кампанията ще бъде решаваща дали те ще се реализират.
Социолозите регистрират песимизъм за развитието на страната и продължаващ дефицит на доверие в държавните институции: Страната е в тежка ситуация и се нуждае от стабилно управление за преодоляване на кризата са доминиращите нагласи във всички социални групи.
След оставката на кабинета „Орешарски“ единствено президентът Росен Плевнелиев има ръст в доверието (28%).
Дейността на служебния кабинет е непозната за всеки втори избирател в страната, останалите са разделени в оценките си - 20% положителни и 24% отрицателни.
Активните в усилията за разрешаване на един от ключовите проблеми на годината - КТБ - институции акумулират силна критика
Доверието в БНБ (11%) и главния прокурор Сотир Цацаров (15%) е силно ограничено.
Мнозинството от българските граждани – 54% - смятат, че проблемите няма да се ограничат до една банка,
а могат за обхванат и други. Казусът с КТБ, превърнал се в показателен пример за механизмите на задкулисно действие на предишното управление, се възприема основно като институционална отговорност, поради което са налице високи очаквания за пълна прозрачност по случая.
На старта на предизборната кампания 3,2 – 3,3 млн. избиратели заявяват намерение за участие в предстоящия парламентарен вот
Ако тази нагласа се запази, това означава малко по-ниска активност в сравнение с предишните парламентарни избори от 2013 г. Около 20% от избирателите все още се колебаят дали да гласуват и ще вземат своето решение в хода на кампанията.
При всички условности, че става въпрос за старт на кампанията, парламентарните мандати биха се разпределили приблизително в следните припорции - ГЕРБ – между 105 и 110, БСП – между 63 и 68, ДПС – 35 - 38, Реформаторски блок – около 16, „България без цензура“ – около 13
и възможност за сформиране на дясно-центристко парламентарно мнозинство. При такова разпределение на силите е налице възможност за сформиране на, макар и крехко, дясно-центристко парламентарно мнозинство между ГЕРБ и РБ.
По-малко вероятна към момента е хипотезата за силно фрагментиран парламент. Запазващата се висока степен на негативизъм (80%) към модела на досегашното управление, премества махалото в център-дясно и засилва нагласите за излъчване на стабилно правителство с ясна парламентарна подкрепа.
Шансовете за повече от пет партии в парламента биха нараснали, ако се активизира наказателен вот срещу БСП не само в десния, но и в левия и националистически спектър - процес, който е все още твърде слаб.
При такъв развой може да се стигне до по-голям брой формации в парламента, с произтичащите от това рискове пред сформирането на мнозинство и излъчване на стабилно правителство.
Две формации на изборния праг от 4%: АБВ (3,9%), Патриотичен фронт (3,7%)
Към тази група с малко по-ниска подкрепа се присъединява и Атака (2,9%). Сред останалите регистрирани участници по-различими са позициите на „Движение 21“ на Татяна Дончева (1,5% от решилите да гласуват) и коалиция „Десните“ с 1%.
Шансовете на по-малките формации са зависими от това дали ще се реализира силен протестен вот срещу БСП. Ако той се случи, е възможно някоя от тях също да получи представителство.
Според анализа на "Алфа рисърч" след победата си на евроизборите ГЕРБ е във възходяща тенденция
и влиза в кампанията с подкрепата на 36,2% от решилите да гласуват избиратели. За последните три месеца той увеличава преднината си пред БСП до 13 пункта.
Партията разполага и с допълнителен електорален резерв от около 5-7% колебаещи се привърженици, но от кампанията зависи дали той ще бъде оползотворен или не.
БСП не задълбочава негативната тенденция от евровота, но все още е изложена на риск от изтичане на гласове. Социалистите получават подкрепата на 22,5% от твърдо решилите да гласуват в парламентарните избори. За разлика обаче от основния им противник ГЕРБ, техните възможности за разширяване на електоралното влияние са силно ограничени, тъй като продължават да търпят негативите от управлението на кабинета „Орешарски”.
Потенциален риск за протестен вот срещу БСП има и от дясно, и от ляво
Поради това, очертаващата се интрига пред БСП е какво ще направят разочарованите й симпатизанти - дали няма да отидат до урните, или ще дадат гласа си за други леви или националистически формации - АБВ, Патриотичен фронт, „Движение 21” на Т. Дончева.
При ДПС интрига няма – влиза в кампанията като трета политическа сила и най-вероятно ще запази тази си позиция до края. Движението получава традиционната си подкрепа (12,1% от решилите да гласуват към момента), независимо от сериозните имиджови проблеми и политическа изолация, в която изпадна през последните месеци.
Реформаторският блок удържа позициите си от евроизборите и стартира кампанията с подкрепата на 5,2% от решилите да гласуват
През летните месеци Блокът успя да преодолее един от най-сериозните проблеми на дясното през последните години – основно столичната си концентрация и към началото на септември вече има видима подкрепа в почти половината избирателни региони на страната. Рискови пред разширяващото се влияние на реформаторите през последните седмици се оказаха обаче част от кандидат депутатските листи, което доведе и до колебания в техните електорални позиции.
„България без цензура” е партията, която търпи най-сериозна ерозия в сравнение в европейските избори
ББЦ запазва шансовете си за представителство в парламента, но е в низходящ тренд и със значително по-скромна подкрепа – 4.4% от решилите за гласуват.
Настоящото изследване е част от регулярния мониторинг на обществено-политическите нагласи на агенция Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се провежда със собствени средства. Изследването е проведено в периода 31.08 – 05.09. 2014г. сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна.
Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
