Ж ан-Клод Юнкер представи новата Европейска комисия. Макар позицията в нея на германеца Гюнтер Йотингер да не е от най-изявените, канцлерът Ангела Меркел може би е по-доволна, коментира „Дойче веле“.
„Изглеждам ли като жертва?“,
попита председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в един момент по средата на своята пресконференция.
Журналист му отправи обвинението, че той позволява неговата политика да бъде диктувана от страните членки на ЕС.
Отговорът на Юнкер: Едно категорично „не“.
Той наистина не изглеждаше като жертва. Ветеранът на ЕС без никакви затруднения превключваше между немски, френски и английски на брюкселския подиум пред насъбралите се журналисти.
Начинът, по който той изгради тази нова Европейска комисия, е дело на стара лисица, която познава всички политически игри в ЕС и избягва ритане на страните членки „по кокалчетата“, ако това изобщо е възможно.
Лисици вардят кокошарника?
Пример 1: Джонатан Хил отговаря за финансите като бъдещ комисар. Хил идва от Обединеното кралство, с други думи, от страната, която винаги се е борила срещу регулирането на финансовите пазари.
Пример 2: Пиер Московиси не винаги впечатляваше по време на мандата си като френски финансов министър, що се отнася до неговата политика на икономии. Както и консервативните, и либералните европейски политици обичат често да казват, че Франция нито веднъж досега не е изпълнила критерия от Маастрихт да държи бюджетния си дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт.
Означава ли това, че сега Юнкер слага лисиците да пазят кокошарника? Или пък това е протегната маслинена клонка за мир към британския премиер Дейвид Камерън, който искаше да попречи на Юнкер да стане председател на Еврокомисията? Сигурно.
А не иска ли Юнкер да унижи принудения да се защитава френски президент Франсоа Оланд, като назначава Московиси – неговия желан кандидат – да отговаря за икономиката и финансите? Сигурно и това.
Ястреби на мерките за икономии на челни позиции
Но Юнкер може да си позволи тези назначения на очевидно важни постове в комисията, защото нито Хил, нито Московиси могат да действат с развързани ръце в своите ресори.
Те имат началници. Хитро измислената от люксембургеца нова структура включва шестима заместник-председатели освен външнополитическия шеф. Всички те идват от малки страни членки на ЕС – Холандия, България, Естония, Словения, Латвия и Финландия.
Това означава, че двама консервативни хардлайнери на политиката за икономии ще оглавят най-важния сектор за икономическата и финансовата политика: финландецът Юрки Катайнен и латвиецът Валдис Домбровскис.
Който твърди, че германците са губещите в тази комисия, защото Гюнтер Йотингер не е получил пост като заместник-председател, а само невзрачния досега ресор за интернет (Йотингер получи странно звучащият ресор Цигров единен пазар – б.ред.), не успява да види сянката на германския канцлер, надничаща иззад Домбровскис и Катайнен.
Близко до ума е, че тя е приела двете назначения без дискусии в тиха задна стаичка не само заради техните виждания за фискалната политика, сходни на нейните, но и защото е в стила на Меркел да не изтъква мощната Германия твърде много на предни позиции.
По този начин тя избягва повече недоволство спрямо Германия в другите европейски столици.
А така Франция и Великобритания имат постовете, които искаха, представителите на малките страни получават повече отговорност и Меркел вероятно ще получи онази икономическа и фискална политика, която я устройва.
Запитайте се кой тогава е истинската жертва?
