П арите са интересно нещо. С тях можеш да си купиш избори в България, като ги дадеш на избирателите, и избори в САЩ, като ги дадеш на лобистите. Американската цена е доста по-висока. При това да купиш гласоподавателите там излиза още по-скъпо.
Да погледнем местата в България, където бедността е най-ясно видима, малките градове и селата. Там изборите се купуват най-лесно. Цената на парите е висока, а местните икономики са под постоянен натиск от изтичането на капитали.
Това не значи, че местните хора нямат пари. Но техните пари са скъпи и неликвидни. В случай, че те бъдат извадени от банката или скришното място, където се съхраняват, предназначението им е да бъдат използвани за покупка на скъпи стоки, които не се произвеждат от местната общност.
В същото време местното производство е евтино и трудоемко, защото трябва да се съобразява със скъпите пари.
Тази среда предполага изключително бавни парични потоци, при които всеки приток на капитал отвън е изключително ценен.
Ако погледнем по-голямата картина, икономиката на България седеше в глобален мащаб по доста подобен начин до 2009 г. Тя зависеше в огромна степен от притока на инвестиции, като голяма част от капитала минаваше през нея и отново изтичаше навън.
Да се върнем пак към малкия град. Цената на парите там е висока, защото те се придвижват бавно. Така от всеки лев се възползват малко хора.
Количеството на парите в обращение в България е ограничено от валутния борд до 10.77 млрд. лв.
Проблемът е колко бързо се въртят тези пари в икономиката. Реално забавянето на паричния поток е най-значителното последствие от кризата. Нивата на лошите и преструктурирани кредити от над 20% в портфейлите на банките карат финансовите институции да ограничат отпускането на заеми.
В същото време високата безработица от около 9% и несигурността карат хората да търсят по-малко кредити и вместо това ограничават харченето в рамките на наличните пари.
А процесът на кредитиране е в основата на икономическия растеж. Така всеки лев вложен като депозит се връща в икономиката за да бъде употребен отново и отново. Високите нива на депозитите са позитивна новина само когато се превръщат в кредити.
Кредитирането в по-голяма степен от чуждите инвестиции беше основата на българския икономически растеж преди кризата. И забавянето на този процес е в основата на кризата.
В малкия град обаче парите от кредитите бързо изтекоха навън, за покупки на бяла и черна техника, автомобили, дрехи и т.н.
И в кризата най-силен натиск има именно върху малките населени места. Там, където парите са скъпи, защото се движат бавно в местната икономика и има постоянно изтичане на капитал от нея.
Парите заедно с труда и суровините са основните фактори на производството. Когато парите са скъпи, те се заместват с евтин труд. Това означава ниски доходи за хората и по-малко свободно време.
Подобна икономическа конюнктура стимулира възпроизводството на евтина работна ръка – ранни бракове, многодетни семейства, ниска степен на образование. Така бедността се репродуцира и поради ограниченията на местната икономика се пренася и в големите градове. Подобен е процесът на миграция от развиващите се страни, включително и България, към развитите.
Това води до засилване на антисоциалните явления като престъпност и насилие, тъй като липсата на образование е свързана с по-ниска степен на социална интеграция.
А заради последствията от кризата, спиралата на бедността се завърта във все по-голяма степен и в развитите страни.
Безработицата е най-голяма сред най-уязвимите в социално отношение слоеве на населението.
Социално уязвими не са задължително хората, които нямат пари. Това са хора, за които парите са твърде скъпи, като пенсионерите например.
Как може да се преборим с бедността. Няма как да накараме неграмотните да се образоват насила. Те трябва да имат икономически стимул за това. Наливането на пари в икономиката само по себе си не върши работа, ако те не се мултиплицират. Скоростта на паричния поток е определяща за благоденствието на населението и за икономическия растеж.
В Кения въвеждането на мобилното банкиране доведе до удвояване на темпа на увеличение на брутния вътрешен продукт на страната.
В България, в момента евтините пари се намират само в големите градове. Те създават потребление, благоденствие, образование и развитие. В същото време малките населени места са практически пренебрегнати от банковата система.
Осигуряването на евтин кредитен ресурс за малките населени места, чрез взаимни каси или държавно гарантирани фондове, нови типове банкови услуги, насочени към най-бедните – всичко това ще промени изцяло икономиката на страната. Нещо повече, то ще направи купуването на гласове прекалено скъпо и така ще доведе до истинска демокрация в България.
На този фон политиката на централната банка на България не е в подкрепа на кредитирането, а на стабилността.
