П ротестиращите подпалиха 30-ина магазинчета за CD-та, DVD-та и видеоапаратура. Един полицай бе ранен, когато някой от тълпата откри огън по служителите на реда, опитващи се да задържат най-буйните демонстранти.
Властите в провинция Пенджаб забраниха организирането на протести срещу карикатурите на пророка Мохамед.
Въпреки забраната 1500 ученици отново протестираха в Лахор и влязоха в сблъсък с полицията. При вчерашните протести в Лахор бяха изгорени над 20 коли и 150 мотоциклета и бяха разбити около 30 офиса на държавни и частни предприятия.
Нападнати бяха ресторанти на "Макдоналдс", "Кей Еф Си" и "Пица Хът". Двама души загинаха, а 125 души бяха ранени, припомня АП.
Хиляди мюсюлмани се събраха в столицата на Филипините Манила.
Демонстрантите изгориха датското знаме пред сградата на датското консулство. Друго датско знаме бе опънато на пътя и прегазено с джип.
Протестиращите настояха Дания да се извини за публикуването на карикатурите, представящи пророка Мохамед по недостоен начин. Те скандираха на арабски "Аллах е велик".
Участниците в едночасовия протест настояха още филипинската президентка Глория Макапагал-Аройо да осъди рисунките.
Датска мюсюлманска група е готова да понесе част от отговорността за кризата с карикатурите,
обяви нейният лидер Ахмад ак Кари в интервю за АП. 28-годишният ливански имигрант в Дания подчерта, че ръководеното от него обединение на 27 мюсюлмански организации в страната ще поеме 1/3 от отговорността за конфликта.
Датските власти и в. "Юландс постен", който първи публикува скандалните рисунки на пророка, трябва да понесат останалите 2/3, смята Ак Кари.
Той обяви, че е поканил датския премиер да се свърже заедно с него с арабските медии и да разсее недоразумението около богохулните изображения на Мохамед, но не е получил отговор.
Ак Кари подчерта, че не търси извинение от правителството на Дания, а само от вестника, публикувал карикатурите. Датското правителство обвини на свой ред ливанеца, че е злепоставил страната пред държавите от Близкия изток.
Кризата с карикатурите е най-голямото външнополитическо предизвикателство за Дания след Втората световна война,
заяви премиерът Андерс Фог Расмусен. Той подчерта, че ще е нужно време, за да се уталожи кризата, и потвърди изявлението на военния министър, че Дания няма да изтегли 530-те си войници от южния иракски град Басра, за което настоява съветът на провинцията.
"Искам да подчертая, че Дания изпълнява задача в Ирак и ще го прави, докато това се иска от нея. Решенията за присъствието на чуждестранни войски се вземат от иракското правителство", заяви датският премиер.
Канадският премиер Стивън Харпър изрази съжаление
относно поместването на сатиричните рисунки на пророка Мохамед в местни медии. Правителството на Канада държи да се уважават чувствата на вярващите, заяви Харпър.
Той изрази признателност към канадската мюсюлманска общност, заявила своята гледна точка по мирен и демократичен начин. Досега в Канада имаше само две мирни протестни демонстрации по повода.
"Свободата на словото е право, с което разполагат всички канадци. Те имат и правото да дават мнение за идеите, свободно изразявани от другите", добави Харпър.
В понеделник списание "Уестърн стандард", което излиза в канадската провинция Алберта, препечата карикатурите.
Министърът на отбраната Гордън О'Конър изрази опасения, че публикацията може да затрудни положението на канадските военнослужещи в Афганистан, където през последните месец и половина бяха ранени пет души. Неотдавна при атентат в Кандахар загина и високопоставен канадски дипломат.
Чешкият външен министър Цирил Свобода ще предложи на ЕС да окаже икономическа помощ на Дания,
за да се компенсират загубите, понесени от бойкота на датски стоки в мюсюлмански страни. Предложенията ще бъдат направени на днешното заседание на чешкото правителство и евентуално на срещата на външните министри от ЕС на 27 февруари в Брюксел.
Свобода подчерта пред чешкия в. "Днес", че е важно държавите от общността да отговорят в един глас на натиска на мюсюлманските страни. В неделя той заяви, че Европа се държи хаотично, като кошер диви пчели, след острите реакции на мюсюлманите.
Финландският премиер Мати Ванханен се извини на мюсюлманите за публикуването на изображенията на Мохамед в страната. "От мое име и от името на финландското правителство поднасям извинения затова, че религиозните чувства на мюсюлманите бяха оскърбени и във Финландия", заяви Ванханен в Торино, където присъства на Зимните олимпийски игри.
Министърът на институционните реформи и децентрализацията на Италия
Роберто Калдероли пък поръча тениски с карикатури на Мохамед с аргумента, че Западът трябва да даде отпор на ислямските екстремисти.
Заради кризата с карикатурите 57 мюсюлмански страни внесоха в ООН проектотекст за забрана на нетолерантността към религиите, предаде Франс прес, позовавайки се на източник от ООН в Женева.
Вносителите на текста искат той да бъде включен в проекторезолюцията за създаване на
Съвет по правата на човека, който да замести сегашната дискредитирана, според някои, Комисия на ООН по правата на човека.
Предложеният текст забранява "проявите на нетолерантност, дискриминация, подбуждане към омраза и насилие, произтичащи от всякакви прояви срещу религии, пророци и вярвания, застрашаващи правата на човека и основните свободи".
Подчертава се, че "злословенето срещу религии или пророци не отговаря на свободата на словото". Държавите, организациите и медиите носят отговорност да насърчават толерантността и уважението към религиозните и културни ценности, се казва още в текста.
Случаят се раздухва по политически, а не по религиозни причини -
това мнение изразиха много от участниците във вчерашната дискусия "Дебатите за карикатурите - променя ли се понятието "свобода на словото".
Дискусията бе организирана в Центъра за изследване на демокрацията от Българската медийна коалиция (БМК) и Информационния център на Съвета на Европа в София.
Проблемът идва също от липсата на диалог между цивилизациите и опита да се внесат в едната от тях ценности от другата - като свободата на словото, извоювани с вековни усилия, смята иракския журналист Мохамед Халаф.
Ако конфликтът се разглежда в сферата на културата, а не на политиката, е необходимо да се преосмислят три важни сфери:
за границата между светското изкуство и канона;
има ли зони, в които смехът и иронията трябва да бъдат "забранени";
ако границите на свободата на словото се определят отвън, то каква свобода е тя, след като по същността си свободата е вътрешно състояние,
попита водещият доц. Георги Лозанов, председател на БМК.
