Т я винаги е била първа в нещо. Беше първата жена - лидер на Християндемократическия съюз (ХДС) и първата жена - председател на силната парламентарна фракция на партията. Никой не вярваше, че с нея начело ХДС ще спечели избори в северните провинции. Никой не вярваше също, че жена протестантка може да оглави и да върне начело на властта доминирания от мъже и католици ХДС.
Ангела Доротеа Меркел, с моминска фамилия Каснер, е родена на 17 юли 1954 г. в Хамбург. в семейство на евангелистки пастор и учителка. През есента на 1954 г. семейството се преселва в ГДР, тъй като пасторът е назначен на работа в селцето Квитцов край Перлберг.
Ангела следва физика в Лайпцигския университет, дипломира се през 1978 г., а през 1986 защитава докторат в областта на енергетиката. До 1990 г. работи като научен сътрудник в Института по физикохимия при Академията на науките на ГДР.
Като ученичка е приета във FDJ (комсомолската организация в ГДР), по-късно в института е била секретар по въпросите на културата в първична организация.
От 1998 г. има втори брак с професора по химия Йоахим Зауер. Първият й брак (1977 - 1982) е бил с физика Улрих Меркел. Няма деца.
През 1989, годината, в която пада Берлинската стена, тя става член и говорител на Партията на демократичната пробуда, която година по-късно се слива с Християндемократическия съюз.
След парламентарните избори през 1990 работи в пресслужбата на последното правителство на ГДР с премиер Лотар де Мезие, а през декември същата година е избрана за депутат. Хелмут Кол я харесва, оценява нейната организираност и я прави министър по въпросите на жените и младежта. Избрана е и за зам.-председател на ХДС, макар Кол да продължава да я нарича "девойката".
Само след няколко години "девойката" ще бъде трайно обявена за "желязната девойка".
През ноември 1994 г. Кол я назначава за министър на екологията, защитата на природата и сигурността на ядрените реактори. След загубата на изборите през 1998 г. и по време на скандала с "черната партийна каса", който съсипа кариерата и реномето на Кол, тя се обявява за "нов стил и ново начало" в партията.
Известно време е организационен секретар, докато на 10 април 2000 г. е избрана за председател на ХДС с 96 % от гласовете на делегатите на партийния конгрес в Есен.
Следващият път, когато е избрана за председател обаче, през 1994 г., това става с възможно най-ниския за партиен конгрес резултат - 88,4%.
През 2002 г. предлага за партиен кандидат за канцлер лидера на баварския ХСС Едмунд Щойбер, сякаш очаква, че той няма да успее, а за себе си запазва лидерското място в парламентарната фракция на най-голямата опозиционна сила.
През 2003 г., противно на настроенията в страната, демонстративно се обявява в подкрепа на САЩ и Великобритания по проблема с Ирак.
През 2004 предлага печелившата кандидатура на Хорст Кьолер за федерален президент на Германия.
Европейският съюз очаква от нейното лидерство начело на Германия промяна в равновесието на силите, тъй като позициите й често са по-близки до Тони Блеър, отколкото до Жак Ширак.
Тъй като външният министър ще е от ГСДП, френско-германската ос ще остане привилегирована, но без воля за налагане на другите. Ще бъдат възстановени здравите връзки със САЩ и Берлин чувствително ще се сближи с Лондон.
Консултации със страните от Източна Европа ще бъдат по-интензивни, както по времето на канцлера Кол.
По въпроса за разширяването на ЕС Меркел ще остане вярна на ангажиментите, но ще откаже всякакво прибързване. Тя е за Европа с по-малко бюрократични правила и повече гъвкавост, по-специално на пазара на труда, както и за правителствени действия, подчиняващи всичко на борбата срещу безработицата и за конкурентност.
Като убедена европейка, Меркел иска да спаси евроконституцията и е привърженичка на финансово усилие от страна на Германия, за да се постигне бюджетно споразумение, но тя ще иска и реципрочност от партньорите.
