В края на юли "майката" на Хари Потър - Джоан Катлийн - Джо - Роулинг (JKRowling.com), навършва 40 години.
Едно десетилетие от тях са минали под знака на поредицата книги за момчето магьосник, които станаха любими на децата по цял свят и направиха авторката си най-богатата жена в Англия, със състояние, изчислявано на 1 млрд. долара.
Само Библията има преводи на повече езици - първият роман "Хари Потър и Философският камък" вече може да се намери дори на старогръцки, латински, уелски, келтски. Шестата книга от поредицата, която е в продажба от 16 юли, достигна рекордни тиражи, а "Ню Йорк таймс" я сравни с "Властелинът на пръстените".
"Идеята, че може да има дете, спасило се от мъчителните ограничения и избягало в един особен, едновременно реалистичен и метафоричен свят, където усеща огромна сила, ме привлече магнетично", казва тя за поредицата си, която я направи най-предпочитания автор в 10-годишната история на интернет книжарница №1 Amazon.com.
Родното й място се нарича Чипинг Содбъри и сякаш предопределя у нея склонността да колекционира необичайни имена, фолклорни понятия и географски названия, които после използва в книгите си.
От дете обича селските пейзажи и разходките със сестра си в полето, но най-много й харесва да си измисля разни историйки с продължение и да ги разказва на приятелките си, докато обядват в училищния стол.
Първата си книга пише и илюстрира сама на шест години
Главният й герой е заек на име Заека, който се разболява от дребна шарка, приятелите му идват да го видят, а сред тях е и една великанска пчела - г-ца Пчелата, и т.н.
Оттогава си пожелах да бъда писателка, но рядко споделях тази мечта с някого - опасявах се да не ми кажат, че нямам никакви шансове, спомня си Роулинг днес.
Част от детството й минава в околностите на Бристол, Югозападна Англия, където двама от приятелите й от онова време са брат и сестра с бащино име Потър. Когато е 9-годишна, семейството се мести да живее в друго малко населено място - село Тътшил. Най-неприятното за нея се оказва, че трябва да смени и училището - сградата там се оказала вехта и тясна, а г-жа Морган, учителката, я изпълвала с ужас.
В първия ден тя дала на новодошлата контролно по математика, на което Джо се провалила тотално - просто дотогава никога не била чувала за дроби. Затова я настанили да седне там, където преподавателката слагала слабите ученици - в най-дясната редица, "толкова вдясно, че чак си с единия крак през прозореца".
Твърди, че тогава много приличала на героинята си Хърмаяни Грейнджър - малко неуверена в себе си, със склонност да командва хората около себе си.
Един от нейните най-добри приятели Шон Харис по-късно й послужил за образа на Рон Уизли, а неговият синьо-бял "Форд Англия", с който обикаляли страната, е обезсмъртен в "Хари Потър и Стаята на тайните". (Книгата носи посвещение: "На Шон П.Ф.Харис - верен приятел и спасител в трудни моменти").
В средното училище била "тиха, луничава, късогледа и не особено добра по физическо" - дори си счупила ръката, докато играели баскетбол. Любимият й учебен предмет бил английският, както и чуждите езици, а в университета в Девън записала френска филология и класическа литература.
Родителите й били убедени, че с двата езика по-лесно ще си намери работа като секретарка, макар самата тя да твърди, че е "един от най-неорганизираните хора на света" и се е доказала като "възможно най-неподходящата за тази професия", защото по време на заседания не слушала какво се говори, а си нахвърляла някои литературни идеи.
На 25 започнала да пише третия си роман - първите два зарязала, когато осъзнала, че не струват. Година по-късно заминала за Португалия да преподава английски.
Учителската професия й допаднала,
защото имала часове следобед и вечерта, а сутринта била свободна и можела да пише - историята на едно момче, което се оказва магьосник и е прието в училище за магии и вълшебства.
Всъщност идеята как да изглежда Хари й хрумнала във влака от Манчестър за Лондон. В онзи момент обаче не разполагала с нищо за писане, а заради закъснение в разписанието това съдбоносно пътуване продължило четири часа. Слязла на гарата в еуфория и щом се добрала до лист и писалка, веднага започнала да си води записки.
Когато се върнала на Острова, но куфарът й бил пълен с нахвърлени история за Хари Потър. Междувременно успяла да се омъжи, но се развела скоро след това и заживяла в малък апартамент в шотландската столица Единбург заедно с дъщеря си. Без работа, без пари - 1993 г.
Прехранвала се с уроци по френски, но през повечето време разчитала на социалните помощи за самотни майки - 70 лири седмично. Имала обаче ясна цел - да завърши романа и да го види отпечатан.
Лична трагедия я сближава с героя -
два-три дни след като измислила Хари, решила с лека ръка да го лиши от родители. Половин година след като Джо нахвърля първата глава от романа, умира майка й, която в продължение на 10 години е водила битка с множествената склероза. Изживях това, което бях написала, припомня си с горчивина писателката.
Докато малката Джесика спяла, Джо пишела трескаво, седнала на една ъглова маса в "Ресторанта на Никълсън" в Единбург. Там се отнасяли търпеливо към нея, защото един от собствениците бил женен за сестра й. Шегувахме се, че когато стана известна, ще има направя реклама, спомня си тя.
На фона на невероятния й успех мизерията и депресията, които я застрашават в онези дни, изглеждат невероятно. "Чудите се как съм оцеляла? Живеех в Шотландия", шегува се днес тя по адрес на сънародниците си, известни, както нашите габровци, със своята крайна пестеливост.
"Твърди се например, че съм пишела по кафенетата, за да не стоя в студена, неотоплена квартира. Да не съм луда да наема жилище без отопление? Истината е друга: Джесика се унасяше в сън само когато я разхождах с количката. Затова я изчаквах да заспи и се шмугвах в първото кафене."
Подготовката на текста за печат й отнема пет години. "Според мен това е книга за маниаци, за хора, които отдават значение на всеки малък детайл. И аз самата съм такава: когато чета, обичам да имам усещането, че авторът знае всичко", обяснява Роулинг пред Би Би Си.
Затова записките й от онова време са изключително подробни - разполага дори със списък на героите по азбучен ред, както и с рисунки на някои ключови места и персонажи: "Диагон-али", банката "Гринготс", пазача Аргус Филч, проф. Снейп, проф. Спраут. Днес пази целия си архив прибран в кашони, но се зарича, че тези детайли няма да видят бял свят въпреки надеждите на феновете й.
Завършва го през 1995-а, а година по-късно издателската къща "Блумсбъри" (Bloomsbury.com) придобива правото да публикува "Хари Потър и Философският камък" срещу 2500 лири стерлинги.
И фирмата, и литературният й агент Кристофър Литъл обаче я съветват: "Не разчитай на това" - детските писатели обикновено не попадали сред рекордьорите по приходи.
Излизането на книгата беше един от най-щастливите мигове в живота ми, признава писателката. Често в някоя книжарница се изкушавала да вземе томчето от рафта и да остави вътре автографа си, "но щяха да ме обвинят, че драскам по книгите, тъй като нямах визитки или кредитна карта, за да докажа, че съм авторката".
Няколко месеца по-късно интерес към романа проявява и американското издателство "Сколастик" (Scholastic.com), откъдето наддават, за да получат правата за публикуване.
Сумата достига 105 000 долара,
което вече позволява на Джо да напусне учителското си място и да бъде писателка на пълен работен ден. Огромният US пазар й осигурява истинска популярност и договор за екранизиране с "Уорнър брадърс".
През 1999 г., когато излиза третата част - "Хари Потър и затворникът от Азкабан", трилогията заема първите места в класацията на "Ню Йорк таймс" и се заговорва за Потър-манията. Известността - с всичките й предимства и недостатъци - се стоварва върху нея някак изведнъж, също както при героя й, който на 11 години узнава, че е най-популярното име в света на магьосниците, наричан с прозвището "Момчето, което оживя".
"Един журналист например отиде при баща ми и го попита: "Защо вашата дъщеря ви мрази?" От друга страна, в Торонто участвах в най-многолюдното литературно четене - в залата се бяха събрали 12 000 души, беше като на рокконцерт", спомня си Роулинг.
Християнски фундаменталисти в САЩ изгарят книгите й на импровизирани клади и предупреждават за пагубното им влияние върху детската психика. Хората подценяват децата - малчуганите са наясно, че всичко в романите ми е измислено, оправдава се авторката.
Романите за Хари Потър трябва да се четат много внимателно, защото нещо, което според читателя е малка случка в първата книга, може да се окаже много важно по-късно, съветват и българските издатели от "Егмонт България" (EgmontBulgaria.com).
Препоръката им е особено актуална с появата на шестата, предпоследна книга от поредицата, която подготвя почвата за финала - а той ще излезе не по-рано от 2007 г., казва писателката. Нейният съвет към всички млади автори е
"да четат възможно най-много, както аз.
Това ще ви накара да разберете какво е нужно, за да пишете добре, и ще обогати речника ви. Започнете да пишете за неща, които са ви известни, за своя опит, преживявания и чувства. Аз правя точно това."
В самия край на 2001 г. Джо сключва брак с лекаря анестезиолог д-р Нейл Мърей. През март 2003 г. се ражда второто й дете, Дейвид, а през януари т.г. на бял свят се появява и дъщеричката им Макензи Джийн Роулинг Мърей, на която е посветена най-новата й книга - "Harry Potter and the Half-Blood Prince".
Краят е вече готов, обяви тя още пред 2002 г., макар че седмият роман ще излезе не по-рано от 2007-а. В епилога разказвам какво се случва по-нататък с героите, които оцелеят - защото не всеки ще доживее финала на поредицата, признава Роулинг.
Феновете й обаче не се задоволяват с по една книга на всеки две години и дописват историята сами (т.нар. "фен фикшън"), като развиват свои сюжетни нишки и измислят биография дори за второстепенни герои като българина Виктор Крум.
Дж.К.Роулинг заслужава медал, задето накара хиляди деца да се редят на опашка в книжарниците, казва за нея друг автор на бестселъри - Сидни Шелдън. Тя наистина получава Ордена на британската империя, запознава се и с кралицата - но Елизабет Втора признава, че не е чела романите й, с което предизвиква вълна от възмущение.
Още любопитни факти:
* За ролята на най-могъщия черен магьосник лорд Волдемор е ангажиран актьорът Ралф Файнс.
* Издателите използвали абревиатурата "Дж.К.", защото се опасявали, че книга от жена има по-малък шанс за добри продажби.
* Героят, към когото изпитва най-голяма антипатия? Чичо Върнън.
* Думата "мъгъл" (muggle), с която вещите във вълшебническото изкуство наричат немагическите хора, й хрумнала случайно, без да знае, че това е американски жаргон за цигара с марихуана, употребяван в началото на ХХ век. С нея исках да опиша някой невеж, когото обичаме въпреки, че е такъв, обяснява тя. Думата вече фигурира в Оксфордския речник, но с преносен смисъл: като определение за човек без познания и умения в дадена област.
* С кого от героите си би избрала да прекара цял един ден? "С Хари - отговаря писателката. - Ще го заведа на обяд и ще му се извиня за всичко, което към го накарала да изтърпи."
Ако пък има възможност да се преобрази в някоя действителна личност благодарение на Многоликовата отвара, ще избере да се превърне британския министър-председател Тони Блеър, макар и само за час: "Тогава ще дам пресконференция и ще обявя всичките си идеи за промени."
* Макар че не е състезателна натура (в това отношение се сравнява с непохватния съученик на Хари - Невил Лонгботъм), е създала маниашкия магьоснически спорт куидич, който се играе във въздуха, но най-силно наподобява баскетбола.
"Идеята ми дойде, докато си седях в хотелската стая след караница с тогавашния ми приятел. Сега си давам сметка защо са ми допаднали блъджърите (топки, които се стрелкат хаотично, за да съборят играчите от метлите им)."
* Любимото й животно в магическия свят е фениксът, който се възражда от пепелта. Всъщност освен романите за Хари Потър, е написала и две допълнителни книги под формата на учебни помагала за "Хогуортс", които се продават от благотворителната организация "Комик рилийф": енциклопедичния справочник "Фантастични животни и къде да ги намерим" и историческата "Куидичът през вековете".
* Когато я попитали дали има актьори, които би препоръчала за екранизацията (HarryPotter.com), изстреляла на един дъх: "Роби Колтрейн за ролята на Хагрид."
* Когато я питат какво ще пише, когато приключи с тази поредица, тя не изключва да използва псевдоним: "Тази възможност ме привлича много силно - така хората няма да имат прекомерни очаквания към следващите ми творби."
