"Любовта пробужда сърцата и дарява мир" - тази мисъл остави на света Йоан-Павел Втори в предсмъртното си завещание към вярващите, прочетено на специалната церемония във Ватикана от архиепископ Леонардо Санде.
"Човечеството често изглежда залутано и обсебено от силата на злото, егоизма и страха. Тогава Всевишния го дарява със своята любов и опрощение. Той помирява и отваря душите за надеждата", пише още в завещанието.
Обявен е 3-дневен траур, погребението по канон ще бъде след четири или шест дни, а до 20 дни ще бъде избран новият глава на Римокатолическата църква.
Състоянието на Светия отец се влоши рязко в четвъртък вечерта, когато той получи сърдечна криза, но пожела да не бъде приеман в болница.
Йоан-Павел Втори изпадна в инфекциозен шок и получи срив в сърдечно-съдовата система, съобщи тогава Светият престол и потвърди, че 84-годишният папа е получил последно причастие.
Съдбата на Йоан-Павел Втори ще остане завинаги свързана с името на България по един трагичен и за двете страни повод - атентата от 13 май 1981 г., дело на турчина Мехмед-Али Агджа, и последвалата хипотеза за "българската следа", замесила трима наши сънародници и държавата ни в заговор за покушението срещу главата на Римокатолическата църква.
Последните новини за влошеното му здравословно състояние и наскоро излязлата му книга "Памет и идентичност" дадоха повод в Италия отново да се обсъжда имало ли е намеса на комунистическите тайни служби и конкретно на България.
По време на визитата си у нас в дните около 24 май 2002 г. (PopeInBulgaria.com) Йоан-Павел Втори обаче направи обръщение към българския народ, а пред президента Георги Първанов заяви: "Никога не съм вярвал в т.нар. "българска следа" в опита за покушение срещу мен" и подчерта, че винаги е пазил топли чувства към българите.
В "Следата: Йоан-Павел II, Агджа, Антонов" френският адвокат Кристиан Рулет нарича Карол Войтила "един неочакван папа" и обяснява защо: това е "първият славянин, избран за глава на католическата църква. Той е поляк до дъното на душата си. Тогава е 58-годишен..."
В книгата си, издадена на български през 1984 г., Рулет описва "икономическите и финансови игри вътре във Ватикана", като се спира и на хипотезата, че предшественикът на днешния папа - Йоан-Павел Първи (починал внезапно на 28 септември 1978 г., след само 33 дни на папския престол) всъщност е бил убит.
В Сикстинската капела през октомври 1978 г. 111 кардинали от 50 държави се опитват да изберат папа измежду италианските претенденти - монсеньор Сири и монсеньор Бенели.
Става ясно, че е невъзможно нито единият, нито другият кандидат да съберат достатъчно гласове; ето защо конклавът трябва да се ориентира към компромисен папа.
Кардиналите знаят, че могъщите американски и немски църкви са предложили кандидатурата на кардинал Кьониг, архиепископ на Виена, който има всички шансове да спечели.
Неочаквано кардинал Кьониг отклонява предложението, тъй като се чувствал прекалено възрастен, и посочва младия си полски колега кардинал Карол Войтила, архиепископ на Краков, пише Рулет в началото на книгата си.
Неговото разследване оборва лансираната на Запад "българска следа" в атентата, като заключава, че не съществуват никакви доказателства Сергей Антонов да е участвал в покушението на площад "Св. Петър" в Рим.
Навремето българинът бе оправдан с формулировката "поради липса на доказателства".
