Кр рин Бигълоу написа нова страница в историята на киното - тя е първата жена спечелила "Оскар" за най-добър режисьор в 82-годишната история на тази най-престижна филмова награда.
Преди церемонията в "Кодак тиътър" в Холивуд самият Мартин Скорсезе, бившият съпруг на отличената режисьорка - Джеймс Камерън, а и Куентин Тарантино прогнозираха, че отличието ще бъде връчено именно на нея.
В надпреварата за "Оскар" Бигълоу успя да се пребори с Камерън, който седеше до нея в залата, пръв я поздрави и много й ръкопляска, с Тарантино, Лий Даниълс и Джейсън Райтман.
"Всъщност няма никаква разлика между това, което правя аз и което прави един мъж режисьор. От друга страна обаче мисля, че пътят на жените, без значение в коя сфера - поликата, икономика или кино - е по-дълъг", каза щастливата победителка.
Бигълоу е едва четвъртата жена, номинирана за "Оскар" за най-добър режисьор, но е първата, която спечели - навръх Осми март.
Преди нея това се опитаха да сторят София Копола за "Изгубени в превода" (2003 г.), Джейн Кемпиън за "Пианото" (1993) и Лина Вертмюлер за "Седем красавици" (1975).
Жените рядко попадат и при наградените, и в класациите на най-печелившите заглавия на Холивуд. Само 7% от най-успешните филми на 2009 г. са на режисьорки.
Това още повече вдига стойността на постигнатото от Катрин Бигълоу - шест статуетки "Оскар", сред които и най-престижните - за филм (тя е и един от четиримата продуценти), за режисура, за оригинален сценарий, за монтаж, за звук, за звуков монтаж.
Тя е родена на 27 ноември 1951 г. в Сан Карло, щата Калифорния. Преди да се ориентира към киното, се е проявявала като талантлива художничка с обещаващо бъдеще. Учила е две години в Института за изкуства в Сан Франциско.
На 20 години Катрин получила стипендия от изследователската програма на музея "Уитни" и се преместила в Ню Йорк. Имала собствено ателие, картините й получавали добри оценки от капацитети като Ричард Сера, Робърт Раушенбърг и Сюзън Зонтаг.
Но по-късно учи кино и се дипломира в Колумбийския университет. По това време се включва в авангардната група Art and Language (Изкуство и език).
Респектиращо високата (1,82 м) и красива Бигълоу е работила за кратко като модел (в реклама на "Гап") и като актриса - в ироничната феминистка фантазия на Лизи Бордън "Born in Flames" (1983).
От 1989 до 1991 г. е омъжена за Джеймс Камерън, който написва сценария за нейния филм "Странни дни" (1995 г.).
През 1978 г. Бигълоу заснема първия си 20-минутен филм The Set-Up, а през 1982-ра и първия пълнометражен - рокерския The Loveless с Уилям Дефо в централната роля.
Междувременно работи за телевизии, например за криминалната поредица "Отдел "Убийства", както и за продуцирания от Оливър Стоун сериал Wild Palms.
Бигълоу има нормална кариера, филмите й са имали досега приличен успех - вампирския Near Dark (1987), криминалната драма "Синя стомана" (1989), историята за група сърфисти "Точка на пречупване" (1991) с Киану Рийвс, фантастичния трилър "Странни дни" (1995) с Ралф Файнс.
През 2000 г. прави The Weight of Water, а две години по-късно - нашумелия, прожектиран в България K-19: The Widowmaker с Харисън Форд и Лиъм Нийсън. Той разказва за трагичен инцидент със съветска атомна подводница с 658 балистични ядрени ракети на борда, крит от света в продължение на 28 години.
На 4 юли 1961 г. при аварийни работи на резервната система за охлаждане на реактора осем членове на екипажа били смъртоносно облъчени.
Всички загинали от лъчева болест в рамките на три седмици след аварията. Останалите членове на екипажа също са били с висока доза облъчване, но оцелели.
Заради секретността официалната им диагноза била не "лъчева болест", а "астено-вегетативен синдром" и това им създало големи трудности да си намерят работа.
Постепенно Катрин Бигълоу се утвърждава като една от малкото жени, които се наемат да режисират екшъни. Филмите й показват уверено ръководство на действието, а често и интересна субективна гледна точка.
Но тя е постоянно подценявана от могъщите продуцентски компании, а и сама не проявява желание да се обвързва с тях. Името й е емблема на независимото американско кино.
През 2008 г., когато завършва The Hurt Locker, е поканена да участва в конкурса на авторитетния фестивал във Венеция и през септември печели с него няколко отличия от форума плюс възторжени оценки от публика и критика.
Филмът не е бил допуснат до състезанието за "Оскар" преди година, тъй като през 2008-а не е бил разпространяван в САЩ - едно от задължителните условия да се кандидатства за номинация.
Филмът е независима продукция, бюджетът му е смешните за мащабите на Холивуд 11 млн. долара, а в началото на тази година сметката му беше, че досега е спечелил 15 млн.
В изумително въздействащото произведение на военна тема няма нито масови сцени, нито мащабно заснети сражения. Има дълбоко и в същото време деликатно проникване в душите и съзнанието на трима сапьори, които всеки ден са на косъм от гибелта.
"Ако наистина има някаква съпротива срещу заснемането на филми от жени, реших да преодолея това "препятствие" по две причини - не мога да сменя пола си и отказвам да спра да снимам филми", каза преди време Бигълоу и добави:
"Не е важно кой или какво стои зад заснемането на филма, важно е дали отговаряш на изискванията или не. Добре ще е повече жени да застанат зад камерата. Винаги съм искала да снимам филми. Смятам, че е голямо предизвикателство да коментирам света, в който живеем."
На "Оскарите" The Hurt Locker триумфира. Победи не четири, както в предишни години, а девет други заглавия - от високобюджетния "Аватар" до фаворизирания предварително "Високо в небето" с Джордж Клуни.
Както вече е известно, филмът победител ще бъде разпространяван в България под заглавието "Войната е опиат", извадено от неговото мото: "Поривът за битка често се превръща в могъща и смъртоносна страст. Войната е опиат."
Изразът hurt locker във войнишкия жаргон означава място или ситуация, където човек е подложен на голямо физическо или душевно страдание; болезнено преживяване.
Източник:
ЕПА/БГНЕС (AMPAS)
