Н ад 30 процента от хората в САЩ вярват в прераждането - концепцията, че след смъртта човек отново се ражда в този свят. Въпреки че липсват твърди научни доказателства за това какво се случва с нашето съзнание, феноменът от десетилетия е обект на сериозни академични изследвания.
Още от 60-те години на миналия век изследователи от Отдела за възприятийни изследвания (Division of Perceptual Studies) към Университета във Вирджиния събират и анализират хиляди необичайни случаи на т.нар. „спомени за минали животи“ (CORT) - предимно при деца, които описват детайли и факти от живота на вече починали непознати хора.
Днес тяхната база данни е най-голямата по рода си в света, а нов аналитичен доклад разкрива смайваща закономерност, която учените не могат да обяснят с познатите психологически и социални модели.
Трагична смърт = по-бързо прераждане?
Проучването, публикувано в научното списание Psychology of Consciousness: Theory, Research, and Practice, анализира 1 678 проверени случая. При тях изследователите са успели да идентифицират реалното починало лице, чиито биографични данни напълно съвпадат с разказите на децата.
Анализът показва, че средният времеви интервал между смъртта на предишния човек и раждането на детето е 16 месеца.
Голямата изненада обаче идва от начина, по който е настъпила смъртта: Колкото по-внезапна, неочаквана или насилествена е била смъртта на починалия (злополука, убийство, внезапен медицински срив), толкова по-кратък е бил интервалът до раждането на новото дете.
При случаите с внезапна кончина паузата пада до едва 12 месеца - съкращаване с над 43% спрямо случаите, при които смъртта е била очаквана (например след продължително боледуване).
„Това е най-голямото системно проучване на времевите модели при съобщавани спомени от минали животи. Индивидуалните случаи винаги оставят място за скептицизъм, преувеличение или фантазия, но подобни математически модели в хиляди случаи са изключително трудни за отхвърляне“, заявява водещият автор на изследването д-р Саида Садехи.
Факторът, който науката не може да обясни
Изследователите са проверили дали моделът не се дължи на религиозни вярвания, културни традиции, социален статус или психологически натиск от страна на родителите. Резултатите показват, че закономерността остава напълно непроменена - и дори е по-силна при семейства, чиято религия изобщо не подкрепя прераждането.
„Резултатите категорично отхвърлят тезата, че социалните или религиозните вярвания са причина за този феномен“, допълва социалният психолог Филип Козолино.
Интересен факт е, че редица древни традиции - включително хиндуистки, будистки и индиански вярвания - гласят, че внезапната или преждевременна смърт оставя „недовършена работа“, силни емоционални привързаности и нереализирани намерения, които тласкат душата към по-бързо прераждане.
Учените подхождат с необходимата академична предпазливост и подчертават, че това изследване не е пряко доказателство за съществуването на метафизичен свят. Всички те обаче са съгласни с едно:
„Моделът в данните е напълно реален и не може да бъде обяснен с нито един познат за науката психосоциален механизъм. И това е предостатъчна причина да продължим да търсим отговори, а не да обръщаме гръб“, обобщава д-р Садехи.
