К ризата на световните финансови пазари, тръгнала от спада на цените на недвижимите имоти в САЩ, която започна още в края на 2006 г. и доведе до масови фалити на ипотечни компании и изземането на домовете на милиони американци, застигна през тази есен и Европа.
Отписване на активи, свиване на кредитирането, фалити, закриване на работни места, национализация и накрая рецесия. Тези думи станаха неизменна част от речника на икономическите анализатори, които ден след ден очертаваха все по-мрачна картина.
Правителствата на водещи промишлени икономики на Стария континент бяха принудени да признаят неумолимия факт - кризата се разпространи и в Европа.
Кризата във високорисковото ипотечно кредитиране в САЩ запали фитила на световната финансова криза, която първо взриви банките, а после се прехвърли и върху застрахователния сектор, за да удари в последствие и реалната икономика.
С ограничен достъп до кредити реалната икономика от двете страни на Атлантическия океан започна да се задушава и в крайна сметка темпото й на растеж се забави, а през третото тримесечие настъпи и рецесията.
Усилията на Вашингтон да помогне на американците, които не могат да си плащат ипотеките, не дадоха кой знае какви резултати и международната криза бързо се разрасна, след като финансовият гигант "Леман Брадърс" се срина, а "Мерил Линч" - друга водеща банка в САЩ, обяви, че приема да бъде изкупена от Банк ъв Америка (Bank of America).
Тези две събития, станали на 14 и 15 септември, промениха пейзажа на Уолстрийт и редица анализатори отбелязаха, че финансовият сектор в САЩ вече никога няма да бъде същият. Те поставиха и началото на края на растежа на икономиките по цял свят, което за нас, хората по всички краища на планетата, се изразява в спад на жизнения стандарт в една или друга степен.
На 17 септември дойде още едно потвърждение на този факт. Най-голямата застрахователна група в света - американската Ей Ай Джи (AIG), изправена на ръба на фалита, бе спасена с 85 млрд. долара, отпуснати от държавата.
Държавата стана основен акционер във финансови институции и в САЩ, и в големи европейски икономики като Великобритания, Франция, Германия, а в Исландия на практика бе извършена пълна национализация на банките, след като самата страна бе изправена пред фалит заради огромния дял на финансовия сектор в икономиката.
На 19 септември Белият дом поиска Конгресът да одобри помощ за финансовия пазар в САЩ на стойност 700 млрд. долара, с които да бъдат укрепени всички финансови фирми, които имат в активите си рискови ипотечни книжа, с две основни цели - да отпуши кредитирането и да възстанови доверието на инвеститори и потребители.
В началото на октомври планът бе приет от Конгреса, а финансовото министерство получи безпрецедентни правомощия да се намесва във финансовия сектор. Брюксел прие с облекчение новината и заяви, че приветства одобрението на мащабния спасителен план, изразявайки надежда, че той ще спомогне за възстановяване на доверието на финансовите пазари.
Доверието обаче така и не успя да се възстанови. Борсовите индекси на водещите световни фондови борси не спират да се топят. Само на 30 септември, когато Уолстрийт преживя поредния си "черен понеделник", фондовият пазар в САЩ изгуби 1,2 трлн. долара и това бе абсолютен рекорд в историята на Нюйоркската фондова борса.
Дори и след кратката еуфория след приемането на спасителния план за финансовия сектор, предложен от финансовия министър на САЩ Хенри Полсън, индексите на фондовите борси по света продължиха спада си.
Пак с цел да укрепи доверието в банковия сектор Брюксел заяви, че няма да допусне фалита на нито една банка, а финансовите министрите на страните от ЕС се споразумяха в началото на декември до края на 2011 г. да повишат минималния праг на гарантираните банковите депозити на гражданите от 20 хил. на 50 хил. евро.
В България банковите депозити до 100 хил. лева бяха гарантирани от държавата в случай на фалит на банката, в която се държат спестяванията.
Правителствата на водещите икономически сили, изправени пред разрастване на финансовата криза, която обхвана и реалната икономика, извършиха безпрецедентна координира операция за намаляване на цената на кредита и на 8 ноември Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ), централната банка на Канада, Великобритания, Швеция и Швейцария понижиха водещите си лихви при безпрецедентна съгласувана акция.
В еврозоната водещата лихва стана 3,75%, в САЩ - 1,5%, а във Великобритания - 4,5%. Тази политика продължи и в еврозоната основната лихва в момента вече е 2,5%, във Великобритания - 2%, в Швейцария - 1%, в САЩ тя също е 1%, като според някои икономисти има вероятност УФР да я намали и до нула.
Лавината от лоши новини обаче не спря. На 13 ноември Берлин обяви, че Германия е навлязла в "техническа рецесия" през третото тримесечие, като БВП е намалял с 0,5%. Ден по-късно Евростат съобщи, че еврозоната официално е навлязла в рецесия за пръв път в историята си след отчетеното намаляване на общия БВП на 15-те страни, въвели еврото, с 0,2% през третото тримесечие в сравнение с второто, когато бе отчетен спад на БВП също с 0,2%.
На 22 ноември британският премиер Гордън Браун, който до този момент упорито избягваше да произнесе думата рецесия, призна, че страната няма да избегне рецесия. Само четири дни по-късно статистическата служба потвърди опасенията му: БВП на Великобритания е намалял с 0,5% през третото тримесечие в сравнение с предходното и това е първият икономически спад на страната от 1992 г., отчете Националната статистическа служба.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира рецесия през 2009 г., продължаване на финансовата криза и силен спад на цените на недвижимите имоти.
ЕЦБ също обяви, че очаква рецесия в еврозоната през 2009 г. със свиване на БВП средно с 0,5%.
Кризата и Югоизточна Европа и въздействието й върху България
За всички страни от Югоизточна Европа последиците от финансовата криза в САЩ досега са ограничени и нямат пряк ефект върху банковите системи на страните, заяви в началото на октомври управителят на БНБ Иван Искров.
Косвеният ефект, според Искров, се изразява в повишаването на цената на финансирането за банките и очакваното нарастване на лихвите по кредитите, както и в забавянето на износа на страните.
В останалата част на Европа обаче лихвите и по рефинансирането, и за потребителите се понижават, отбелязват западни икономисти, цитирани от световните агенции.
Икономическият растеж в България е 7,1% и се очаква той да се задържи на това ниво до края на годината заради добрата реколта, отбеляза Искров и допълни, че растежът в Югоизточна Европа също е висок.
Според британското списание "Икономист" икономиките на Източна Европа вероятно са изправени пред бурни времена заради финансовата криза.
"Бившите комунистически страни в Източна Европа са изложени на особено голям риск при финансови сътресения. Първо, защото растящите чуждестранни инвестиции означават голям дефицит по текущата сметка. Второ, защото е малко вероятно техните централни банки и правителства да успеят да осигурят финансовите механизми, които се използват във "войната" с финансовата криза на Запад.
В най-добрия случай регионът ще понесе нови шокове, заради които ще бъде необходимо външно кредитиране от институции като МВФ. Възможно е по-уязвими да са най-бедните нови членки на ЕС - Румъния и България. Засега растежът в двете страни остава стабилен. Но неравновесието е поразително: дефицитът по текущатасметка на България през тази година вероятно ще бъде 24%", отбеляза "Икономист".
Корпоративна Америка
Редица експерти посочиха в свои анализи, че рецесията в крайна сметка е нещо естествено, тъй като икономиката следва своите цикли на възход и спад. Фалитите освен това не са най-страшното нещо на света, защото, ако се оставят пазарните правила да водят бизнес, то най-добрият ще бъде и най-печеливш.
Корпоративна Америка в момента плаща за алчността на банките, които, гонейки печалбата, започнаха да отпускат ипотечни заеми дори без първоначална минимална вноска, за лекомислието на кредитодържателите и липсата на достатъчно добър надзор, който да може да предизвестява задаващите се кризи.
Сметката до тук се изразява в стотици хиляди изгубени работни места и фалити, заплаха за цели отрасли на икономиката, но зад корпоративна Америка са потомците на пионерите, създали САЩ. Техният борбен дух, способността да преодоляват препятствия - все качества, които според европейски анализатори могат само да поражда завист на Стария континент - няма да допуснат фалит на Corporate America (компанията Америка).
Надеждите са водещата икономика в света да успее да "обезвреди" дериватните продукти, които са една от основните причини за сегашната криза заради сложната си и неразбираема структура. Те бяха наречени от водещия световен инвеститор и един от най-богатите хора на света Уорън Бъфет "оръжия за масово унищожаване".
Преди 40 години Робърт Ф. Кенеди напомни на американците, че промишленият индекс Дау Джоунс (Dow Jones) и брутният национален продукт не измерват нито националния дух, нито постиженията като нация. И двата цифрови показателя не взимат предвид нашата среда в нейната съвкупност, здравето на нашите семейства и качеството на нашето образование, каза Кенеди.
"Брутният национален продукт не измерва нито нашия ум или кураж, нито нашата мъдрост или знания, нито пък нашата съпричастност или вярност към родината. С две думи - той измерва всичко, с изключение на онова, което прави животът да си струва", бяха думите на Кенеди.
