Р одината на канелата е островът Шри Ланка, който освен с това си прочуто съкровище, се слави и с това, че единствено на него расте кралската кокосова палма. Но за разлика от нея, отглеждането на канелата е адаптирано и в други части по света като Египет, Южна Америка, Ява (остров в Индонезия), Китай, Африка и Австралия.
Това, което виждаме като прахообразно вещество е съвсем различно от суровия вид на канелата – лико, което се навива на руло след дъждовния период, оставя се да изсъхне и влиза в употреба като медицинска канела, канела на прах или канела на пръчици. Ликото е вътрешаната част под кората на лаврово дърво, тънък слой, който се обработва. Канелата има няколко разновидности – виетнамска, цейлонска, индонезийска и китайска (касия).
Цейлонската и китайската канела са двата най-качествени вида. Цейлонската канела е с по-тънко лико и с по-тънки и светли пръчки от тези на китайската, на цвят е тъмнобежова до светлокафява. Китайската канела е този вид, който познаваме като по-къси и по-широки тъмнокафяви, до червеникави на цвят. Тя е с наситено сладък, граничещ с пикантността, вкус.
Не се знае точно от кога се произвежда канела, но има данни, че в началото на 16 век тя вече става популярна не само за цейлонците, ами и за португалците, които стъпват на острова и разгадават тайната на ароматната и лековита красавица, като разбира се, започват да я пренасят в Европа.
Най-популярната полза на канелата е нейният отслабващ ефект, както и заглаждащият й ефект при целулит. Отслабващият й ефект се дължи на солидното количество фибри, които съдържа, и които подпомагат динамиката на перисталтиката, и на голямото количество антиоксиданти.
Канелата е широко разпространена в кулинарията като незаменима подправка както за сладкарски, така и за месни изделия, във фармацията и в козметичната индустрия. Наскоро стана известно, че канелата има изключителни свойства да понижава кръвната захар, затова е особено полезна при лечението на диабет. Тя повишава инсулина и понижава лошия холестерол. Редовна практика срещу простуда е мед и канела като добавка в закуската. Ползата на канелата при настинка е позната на китайците от много години и те препоръчват чай от канела при простудни заболявания.
Канеленето масло се използва в ароматерапията и стоматологията. То има загряващ, но и възпаляващ ефект, ако се прекали с него. Затова е добре да се ползват само капчици като добавка в лосион или друго олио за тяло. Маслото от канела има също антибактериален и антигъбичен ефект.
Прекрасният аромат на канела пасва чудесно с плодове, топли напитки, млечни продукти и дори меса. Тя е препоръчвана също като лек срещу мъжката импотентност, лошия дъх, като помощ при отказването на пушенето.
И все пак, не бива да забравяме, че всички полезни свойства на канелата действат по-бавно, отколкото концентрираните медикаменти. Това все пак е само подправка и се приема в малко количество (не трябва да превишаваме приема й, защото кумаринът – основна нейна съставка – може да подейства зле върху черния дроб, бъбреците и съсирването на кръвта).
Хубаво е да имаме предвид канелата като подобряваща имунитета и да я ползваме по-често, а не да я оставим да виси в шкафа с подправките.
Можем да сложим лъжичка канела в сутрешното си кафе или в тигана с мръвки. Можем да хапнем палачинки с канела като в тестото прибавим една супена лъжица от ароматната и лековита подправка. По повод „висенето“ специалистите препоръчват съхраняването на канелата на прах да бъде до шест месеца, а на канелата на пръчки – до една година. В шкаф – на тъмно и хладно, и в затворен съд, за да не излита ароматът.
Вижте още новини за здравословно хранене
