З дравейте „Вдъхновените“, аз съм една от Вас. Или поне много, много ми се иска, защото усещам че се припознавам във всичко написано досега. Повечето хора ме познават като Сесил.
И тъй като съм точно това което съм, съм си избрала труден духовен живот. Твърди се още и, че хората с такъв произход били “владетели на скръбта“. Но, какво означава това?
От собствен изстрадан опит научих, че не бива да смесвам скръбта с депресията. Това бяха и са различни чувства. Според мен ширещата се мъка в днешния свят може да се разглежда като процес на пречистване от всичко минало, възможност да се отвори място за щастието, което по право ни принадлежи в бъдеще. Като човешки същества ние носим моралното задължение да търсим щастие.
Стани един от Вдъхновените, изпрати историята си тук.
За мен неспособността да се движим е определението на скръбта. Когато се отърсиш от скръбта, получаваш възможност да приемеш следващото ниво на вдъхновение в търсене на щастието.
Значи човечеството е морално задължено да търси вдъхновение!
Понякога, когато съм сред хората, се случва така че, комарите хапят само мен. Явно, привличам към себе си онова, от което се страхувам. И се чувствам ужасно самотна, и знам, че изживяното от мен ще бъде непонятно за всеки, с когото бих го споделила.
И че под мен се простира само море от облаци. Но тогава винаги си спомням съвета на баща ми: ”Човек пътува най-бързо, когато е сам.”
И така понякога си ходя насам-натам, обзета от самосъжаление, а отвъд това усещане, величествен вятър ме носи в небесата. А ако в един миг, докато се разхождам в някоя прохладна гора и мислите ми се зареят към далечни и тревожни теми, в следващия момент отново ги насочвам към разходката, към прохладата, към сладостта на тази самота. Към себе си и моето вдъхновение.
И щом стъпя върху голата земя, жалкият ми егоизъм се стопява. Превръщам се в прозрачно око, уж аз съм нищо, но виждам всичко.
Времето напредва и откривам, че няколко неща пречат на вдъхновението ми: преценката на другите, отрицателните мисли и завистта.
Преработвам усещането и се прекланям пред знанието и способността да откривам, въпреки всичко, вдъхновение във всичко, което се случва.
Но в ума ми отеква и прозрението на Уди Алън, който с типичния си истеричен реализъм ни убеждава: ”Поразен съм от желанието на хората, които искат да ”опознаят” Вселената, след като е достатъчно трудно да се оправиш дори в Китайския квартал.”
И двете гледни точки съдържат в себе си своята безусловна истина.
И въпреки всичко, целият живот е един урок по себепознание. Колкото по-добре се познаваме, толкова по-добре може да се справим със себе си и да открием нашето индивидуално усещане за вдъхновение и щастие.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
