Да бъдеш звезда не е професия, но да си актьор – определено е. Това казва Кевин Спейси в едно негово интервю за живота и работата в меката на киното – Холивуд.
Със сигурност, ако си разпознаваем с това, което работиш, а не с това, което правиш в свободното си време, можеш да се наречеш успешен.
Един от примерите за тази максима на сцената у нас е актьорът Бойко Кръстанов. Когато споменем името му, всички се сещаме за ролите му – на малкия, на големия екран и на сцената.
Пред Vesti.bg и Вдъхновените актьорът говори за професионалния му път, разликата между киното и театъра и последния му проект с режисьора на „Килера“ – Ники Илиев.
Разкази от Троя, Мексико
Началото на кариерата на Бойко започва с разкази за едно далечно място.
„Братовчед ми отиде да снима като статист филма „Троя“ с Брад Пит в Мексико“, разказва Бойко и допълва: „Разказваше ми истории от терен, звучеше ми много забавно.“
Вдъхновен от историите за голямото кино, още преди да завърши гимназия, Бойко започва курсове по актьорско майсторство.
„После в 9-ти клас отидох в школа на НАТФИЗ за една година“, спомня си Бойко и допълва:“ Посъветваха ме да кандидатствам, след като завърша гимназия. И ме приеха.“
Останалото, както се казва, е история.
Колелото се завърта и Бойко успява да попадне в едни от най-популярните и разпознаваеми български проекти.
Освен обаче пред камерата, Бойко впечатлява и с ролите си в театъра.
Какво е усещането пред камерата и на сцената – как актьорът чувства разликата?
Енергия и минимализъм
Бойко Кръстанов е от актьорите, които успяват да се справят с изразните средства както за екран, така и за публиката в театъра.
„Усещането е много различно“, споделя Бойко и допълва: „В театъра хубавото е, че имаш хора срещу себе си. Усещаш енергията. А в киното правиш всичко за камерата. Тогава обаче, можеш да си позволиш да си по-искрен и да работиш с по-минималистични средства.“
Всички сме чували истории за това как артистът се качва на сцената – с много труд, репетиции, усилие и себеотдаване. Как обаче се слиза от нея? За Бойко чувството за реалност никога не отсъства напълно, колкото и да е поставено на заден план.
„Колкото и да си навлязъл в персонажа ти - знаеш, че това е сцена и се намираш в театър. Когато представлението свърши, вечеряш и си отиваш вкъщи.“
Преди този момент обаче, е важно актьорът да вдъхне живот на персонажа, който играе, а това изисква да можеш да изградиш един нов човек.
„Осмисленото винаги е вярно“
„Гледам да си представя най-добре персонажа – какво иска, какво иска да промени, къде се намира, какво му се е случило станало преди малко.
Много малки неща могат да те отключат, дори по кое време от денонощието се намираш. Важно е да си го „нафантазираш“, така е най-освобождаващо. Няма вярно и грешно - осмислянето винаги е вярно.“
За Бойко няма по-добър учител от преживяното от първо лице.
„Според мен трябва да имаш богат живот - богат на събития, които ти се случват. Богат на пътешествия, на любови раздели…“ разказва Бойко и споделя най-добрия източник за персонажите си: „Няма откъде другаде да черпиш, освен от собствения си опит.“
Според него именно за по-възрастните актьори превъплъщенията не са такова предизвикателство: преживяли са много повече неща, отколкото един актьор, който е едва на 20-годишна възраст и за дълбоки теми като например смъртта, познанието е по-скоро теоретично, отколкото емпирично.
За Бойко комедийните образи са по-трудните за изграждане, отколкото драматичните. „Комедия се прави по-трудно“, разсъждава актьорът: „Много е странно, но сякаш за хората нормалното състояние е депресията и нещо да не е наред.
Много по-лесно е да си представиш, че нещо тъжно се случва. Радост и щастие се постигат най-трудно като излъчване.“
Проектите, които са тук и ще бъдат
Бойко не може да се оплаче от липса на ангажименти.
В момента репетира текстове на Чехов в театрална работилница „Сфумато“, където за него е истинско удоволствие да наблюдава и да участва с негови по-млади колеги в процеса на потапяне в сериозните житейски теми.
Друг интересен проект, който предстои за Бойко е свързан с поезията. Той обаче засега няма да се изявява като автор на текстове, а ще чете пред публика българска класика.
Разбира се, можем да гледаме Бойко и на големия екран. Последната му роля за киното е във филма на Ники Илиев – „Завръщане“, а любопитен факт е, че лентата е продуцентският дебют на водещия на новините на NOVA – Богомил Грозев.
За Бойко киното не е самоцелно занимание, а двупосочен процес.
„Не е важно да произвеждаме, защото така трябва. Хубаво е българското кино да бъде нужно на хората. То да бъде забавлението, което те търсят, заради историята - и нас.“
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
