„Седейки там, зад бюрото, в един ноемврийски ден, докато навън валеше, аз пишех поредния проект или закон и си казах: „Това не може да бъде животът ми. Искам да правя нещо по-смислено, по-истинско.“
Това не е нова страница в живота на Катя Тричкова, а напълно нов филм. А ролята й в него ще бъде на един от продуцентите, които стоят зад някои от най-успешните български филми в последното десетилетие: като например „Съдилището“ и „Посоки“.
За смелостта да скочиш в неизвестното и удовлетворението, което дава киното, Катя Тричкова, продуцент и член на журито на тазгодишното издание на фестивала за късометражно кино In The Palace - говори за Vesti.bg и Вдъхновените.
Катя е завършва право и прави следващата логична стъпка - започва да работи в Министерство на околната среда и водите – пише закони, проекти, отговаря за това дали законите отговарят на европейските изисквания.
Но в нея постепенно се заражда желанието за нещо по-различно.
„Винаги съм имала влечение към изкуствата – музика, рисуване. И кое обединява всичко това? Киното“, разказва Катя и споделя каква е била следващата й стъпка.
Тя се свързва с академик Людмил Стайков и така, след като вече е била в сферата на правото, тя скача в режисурата.
Специализира режисура, след което прави и първия си, и засега последен късометражен режисьорски дебют.
Тя обаче не е доволна от резултата. „Реших, че няма смисъл да се мъча заради идеята да си под светлината на прожектора или да си сложа титлата „режисьор“, спомня си тя.
Не след дълго обаче, съдбата сама ще й подскаже къде е мястото й. С две нейни колежки от НАТФИЗ основават продуцентска компания, за да осъществяват проектите си.
Докато ги пишат, всички идват при Катя за правна помощ. Така тя винаги трябва да погледне някой договор, да напише фактура или да провери дали проектът е написан добре.
„В един момент си даваш ясна сметка какво можеш и какво не можеш да направиш. Има талантливи хора, които си заслужава да бъдат подпомагани и едно море от не толкова талантливи, но амбициозни хора, които реализират проекти. Казах си, че няма нужда да бъда поредния не толкова добър режисьор.“
И така, Катя открива таланта си – и той е да помага на хората, които са талантливи.
Очевидно, тя е истински виртуоз, след като нейните проекти говорят много красноречиво за мащаба на това, което тя може като продуцент.
През 2011 година започва да работи с режисьора Стефан Командарев и така България се завръща в Кан след повече от 28 години отсъствие с филма „Посоки“, който изправя залата във фестивалния френски град на крака.
„Емоцията беше страхотна. Почувствах се горда, че това е български филм“, спомня си Катя за момента, в който публиката реагира на „Посоки“.
Кога тя си позволява обаче да се развълнува истински? „Когато отидеш в кино залата и видиш филма на голям екран с публиката, те залива емоцията“, споделя Катя и допълва кое е истински важно за нея: „За мен не е моментът, в който ще минем по червения килим или ще отидем на фестивал, а момента, в който седнеш да гледаш филма и той ти въздейства емоционално и си разбрал, че заедно с екипа и актьорите добре сте разказали една история“.
Именно заради емоцията, след която не можеш да си тръгнеш същия от кино салона Катя избира да развива истории, които ни питат – къде е човечността ни и не сме ли прекалено осъдителни като общество.
След „Посоки“, Катя и нейният екип реализират проекта „В кръг“. В него основните послания за нас са отправени чрез образите на патрулиращи полицаи и ситуациите, в които те попадат.
Причината сценаристът Симеон Венциславов и режисьорът Стефан Командарев да се спрат на техните образи и случки е, че тези хора са лакмус за нашето общество. Те са лакмус за обществото ни заради решенията, които взимат, попадайки в определени обстоятелства, в които повечето хора няма как да се озоват, споделя Катя.
„Във филма „В кръг“ няма изцяло добър или изцяло лош персонаж. Също както в живота“, споделя Катя и разказва още, че в продължение на месеци Стефан Командарев и Симеон Венциславов проучват истински истории на полицаи, които да адаптират за киното-разказа.
„Не сме щадящи като общество. Изгубили сме хуманността си“, според Катя благодарение на филма можем да си зададем въпроса: „Докога ще се въртим в кръг? Какво ни носи това и какво говори за нас като общество в крайна сметка?“
След предварителните проучвания за филма, Катя е категорична: „От срещите, които имахме с полицаите знаем, че там има изключително доблестни и съвестни хора, които с достойнство упражняват професията си.“ Допълва още: „Несъвършенствата в системата дават пробойни.“ Но за Катя има изход и той е в самите нас – да бъдем повече хора.
Снимките на този проект й дават удовлетворение от общуването с целия екип, както и удоволствие, че може да прави кино в България, колкото и да е трудно.
Продуцентството е нещо, което определено носи тръпка за Катя Тричкова. „Бягайки от бюрото, пак съм там – пиша договори, пиша проекти, но професията на продуцента има вълнуваща страна. Най-голямото удоволствие е, че мога да работя с талантливи и интелигентни хора, доста шарени. Това е зареждащо и вълнуващо общуване“, споделя още тя.
Следващата й голяма мечта е да направи мюзикъл, а излизането от зоната й на комфорт се случва с документалното кино, доколкото в киното изобщо има зони на комфорт.
Това, което обаче й дава това изкуство са емоциите, които я тласкат към всеки следващ проект. Когато види резултата на екран, за Катя всичко придобива смисъл. „Поглеждаш филма и си казваш, всичко, през което минахме, си струваше.“
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
