Да имаш втори живот след трансплантации: Георги Пеев

Август, 2011 година.

Георги прекарва остро вирусно заболяване с температура от 40 градуса. След няколко дни летният грип, с който всеки един от нас се е сблъсквал преминава, а за Георги остава да се наслади на лятото.

Това, което той още не знае е, че прекараното заболяване, което може да се случи на всеки, е увредило фатално бъбреците му. И той ще трябва да се бори за живота си.

През октомври той отново е приет в болница – този път със съмнения за пневмония. При прегледа обаче се установява, че той не е болен, а тялото му задържа вода – защото бъбреците му са спрели да функционират с пълния си капацитет.

След един летен грип, Георги е включен на спешна хемодиализа.

„Познавах и други трансплантирани хора, знаех, че ситуацията с донорството в България е тежка“. Опасенията му са, че ако бъде включен в листата на чакащите, няма да оцелее. Георги решава, че няма време за губене и заедно с майка си си правят тест за съвместимост. Оказва се, че тя може да му дари бъбрек. Жената, която го е родила ще му даде живот за втори път. .
Започва подготовката за трансплантацията и година по-късно, Георги е приет в Александровска болница, където да бъде извършена операцията. Буквално часове преди началото на процедурата, следва нов удар. При рутинен преглед на сърцето става ясно, че има проблем – и трансплантацията не може да се осъществи.

Започват прегледи при различни специалисти, докато се установи причината - дилатативна кардиомиопатия. Заболяването представлява деформация на сърцето и сърдечния мускул, което пречи на правилното изпомпване на кръвта. И е отново следствие от прекараното заболяване.

„Бях включен в листата чакащи за сърдечна трансплантация. Започнах да правя проучвания, за да стана здравен мигрант, за да бъда включен в листа за чакащи в чужбина.“

Съвсем изненадващо, Георги получава обаждане, че има донорска ситуация и трябва спешно да дойде в София.  

„На рождения ден на сина ми, 24 август, през 2013 влязох за сърдечна трансплантация. Преди 6 години“, спомня си Георги и разказва още:  „След това година и половина бях на хемодиализа и на 19 февруари майка ми ми стана донор на бъбрек. Така получих и втората си трансплантация“, спомня си Георги. Той става единственият човек в страната, който има трансплантация на сърце и бъбрек.

Георги смята, че е имал невероятен късмет. „Повечето чакащи не дочакват. Умират“, казва той. Но не губи вярата си -  надежда са му давали медицинските лица, които са се грижели за него. „По всичките ми стръмни пътеки със здравословните ми проблеми срещах лекари, които ме издърпваха нагоре“, споделя той и иска да благодари на специалистите, които са се грижили за него.

Да! За живот!

Георги има една голяма мечта: „Да няма списъци на чакащите за трансплантации“

„Донорството е живот.

Чрез донорство може да бъде продължен животът на 5 до 8 души. Няма по-скъп дар от това да дариш живот. Хората трябва да се отърсят от предразсъдъците си и да разберат, че лекарите правят всичко възможно да спасят хората.“

Георги е част от кампанията на Министерство на здравеопазването и Изпълнителната агенция по медицински надзор Да! За Живот!

„Един трансплантиран човек може да бъде пълноценен, за себе си и за обществото, да работи и да плаща данъци, а не да стои и да чака държавата да му дава“, разказва Георги защо застава с лицето си в инициативата. „За мен е лесно да вдигна ръце и да кажа, че аз съм си решил проблема. Само че за мен е важно именно ние, трансплантираните трябва да сме лице на подобен вид кампании, за да покажем, че можем и че донорството наистина е живот“.

Кампанията има за цел да повиши информираността в обществото за донорството. „Трябва да е ясно, че трансплантациите са мултидисциплинатрен процес“, обяснява Георги.  „Те започват от диагностициране, типизиране и вкарване в листа на чакащи, след това - самата операция и после терапията с медикаменти – имуносупресия, която продължава през целия живот.“

България, заедно с Румъния, Кипър и Гърция са страните най-малък процент на донорство.

„Причината да не се извършват трансплантации у нас е комплексна“, разказва Георги. Според неговия опит дори да има донорска ситуация, трансплантационните центрове у нас са малко на брой и с малък капацитет. Няма и достатъчно човешки ресурс.

Въпреки това, Георги не се предава и не спира да вярва, че ситуацията може да се подобри. Както самият той казва – 1% свършена работа е по-добра от 100% нищо направено.

Картите, които са част от кампанията „Да! За живот!“ за Георги са стъпка в правилната посока.  „Това, че картите „Да за живота“ започват да бъдат показвани е промяна в позитивен план“, споделя той.

„Това не е неразрешим проблем в системата на здравеопазването. Можем да го решим! Искам да няма листи на чакащите."

„Искам да кажа огромната признателност на всички, които даряват органи и на семействата им. Те са нашите спасители, те са най-важната част от цялата система“, завършва разказа си Георги.

След извършените две трансплантации, Георги е част от отбора ни за трансплантирани, който на Европейското първенство от 2018 година се върна с 13 медала, а Георги Пеев  стана шампион на 50 и 100 метра бруст.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.