С едях на един картон в средата на голямото помещение и си мислех колко по-надолу мога да стигна… Трябва да призная, че не виждах моят път и се хванах да работя за 300 лева в малка музикална телевизия. Бях готов за велики дела, но седях на кашон, защото нямахме нито столове, нито бюра. Стоях по цяла нощ да правим предаване, но моята работа беше да превключвам плейлистите. Далеч от предаването. Според тях не ставах за водещ, не ставах и за репортер, макар че вече бях работил за новини в няколко телевизии.
В един момент им се примолих и стартирах рубрика с интервюта. Малко насила се случи, но я спряха след 5-6 епизода. Не била хубава. Тук дойде и първото мое вдъхновение, заредено с болна амбиция, че трябва да направя предаване, че трябва да се боря, че мога да бъда и повече от това да превключвам плейлистите.
Бях събрал пари. Реших, че ще го направя сам, макар че нямах никаква идея какво се прави. Добре че беше моят приятел и колега Иво, който ме накара да повярвам, че нищо не мога да изгубя освен парите си. Вече бях изгубил достойнството си. Дадох всичките си пари до стотинка за посредствен микрофон и посредствена камера, но вече бях в играта. Готов, вярващ в себе си, вдъхновен. Вдъхновен от това, че успявах сам да намеря мотивация в себе си, макар посредствеността, в която тънех…
Трябва да призная, че не съм от най-талантливите. При мен нещата се случват с много работа и ужасно много мислене. Ако на един човек му отнема 1 час да свърши нещо, на мен ми отнемат 5 часа. Поне в началото. После вече е по-лесно…
Та, започнахме да ходим по всички възможни събития в София. Някои ни се радваха, други ме отсвирваха. Щях да снимам лайфстайл интервюта, музикални концерти. Това, за което мечтаех цял живот. Не беше лесно. Седял съм с микрофона по 60 минути да чакам някой да ми даде интервю и ме подминаваше като пътен знак. Аз бях никой. Прибирах се у дома и чувах думите, че не мога да се меря с утвърдените журналисти, че съм едно обикновено момче от краен квартал, че няма да успея, че си губя времето и съня в „простотии“. В тези моменти ми се плачеше, но не го правех. Намирах собствена мотивация. Не спях по цяла нощ – гледах най-добрите журналисти и репортери в България, гледах всяко едно предаване – анализирах постоянно всеки един зададен въпрос, всеки жест на тялото, всеки един монтаж. Всичко това го вкарвах в моите репортажи. Копирах и преправях. Бях художник и шивач на моите репортажи.
Не след дълго дойде и предложение за договор от... За мен това беше повече от вдъхновение. За мен това беше всичко. Някой ме е видял, оценил и иска да работим заедно. Не знам за вас какво значи един сайт, за мен значеше всичко. Значеше, че има смисъл, че не съм толкова зле, колкото ми се твърдеше, че съм. Това беше първото ми ударно вдъхновение, което ме амбицира да бъда номер едно на локално ниво. Вече щях да бъда част от сайт, от много продукции и аз трябваше да бъда от най-добрите, защото ми се даваше възможност и не можех да я изпускам.
След подписването на договора започнаха да ме лансират, да ме слагат по първите страници – да ме подкрепят. На мен толкова ми и трябваше. Всяко едно първо място ми даваше сили и емоции. Всяко първо място беше изкачена планина. Пламъкът в очите беше жив. Затова и, както се изразяват младежите, ги убих първата година – имах 300 репортажа за 365 дни. 300 човека не правят дори и в големите предавания. Няма как да не съм доволен от себе си.
Няколко години след това аз вече съм разпознаваемо лице, макар трудния живот, които имах. Зад блясъка на всяка една фигура се крие много болка и мотивация. А аз научих, че мотивацията идва от нас самите. Вдъхновението също. Не мога да чакам да ми дойде вдъхновението отгоре, сам си го предизвиквам. Понякога някои други ни дават лек тласък, както стана с мен, но зад това аз не се отказах и не се отказвам и сега, защото е много важно да вярваш в себе си. Дори когато те натискат надолу, ти изчакай и се приготви за лъвски скок…
Но бъди лъва, а не стадото… Иначе ще паднеш в ямата!
Да се откажеш от наркотиците - историята на Светла
Приятелството, което вдъхновява, за да спаси
Стани един от Вдъхновените, изпратете историята си тук.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
