М акар и талантливи, много български артисти са потънали в праха на забравата. Дали по политически причини, или поради скромност и стремеж към изкуството, а не към известността, името на много творци така и не остава известно на широката аудитория.
Пример за този парадокс е и българската художничка Маргарита Милиджийска.
НЕПОЗНАТАТА МАРГАРИТА МИЛИДЖИЙСКА И НЕЙНИТЕ КАРТИНИ
Едва ли тя е популярна и позната на повечето българи. Този факт обаче не прави картините й по-малко значими, дори напротив. Нейният необичаен поглед към всекидневното я прави изключително интересна и нетипична, а за да се запознаем с творчеството й и да отредим полагащото й се място в културата ни, между 28 януари и 28 февруари можем да посетим галерия "Лоран", за да видим творбите на българската художничка.
Коя е Маргарита Милиджийска
Маргарита Милиджийска е родена на 29 април 1910 г. в с. Драганово, Великотърновско.
От 1921 до 1929 учи в Русе, след което през 1931 г. продължава образованието си в Художествената академия в София, в ателието по живопис на проф. Никола Маринов.
Веднага след завършването си влиза в Дружество на новите художници.
През 1944 г. е нейната първа самостоятелна изложба в Пазарджик.
Същата година придобива свидетелство за педагогическа правоспособност по рисуване и руски език и започва да преподава. Първо работи в Елхово и Пазарджик.
Завръщането и в София е като учител по руски език в Първа стопанска девическа гимназия (1945 – 1949).
1957 година се оказва повратна за художничката. Съюзът на българските художници я освобождава, а предполагаемата причина е формализъм (произведенията на авторката са създадени заради самите тях, а не са обвързани с епохата, реалността или историческия контекст).
Между 1949 и 1974 Маргарита Милиджийска става преподавател по руски в Художествената академия. Големият парадокс е, че поколения студенти и художници я помнят като педагог без да предполагат, че ги учи художник.
Редките появи на Маргарита Милиджийска в изложбените пространства и наложилите се житейските обстоятелства я правят непозната за публиката. Първата й самостоятелна изложба в Пазарджик остава единствена до 80-те години на ХХ в., когато прави две изложби.
Милиджийска отново е допусната в Съюза на българските художници едва през 1995 година.
Тя си отива от този свят на 31 юли 2001 година в София.
Изложбата "110 години от рождението на Маргарита Милиджийска"
Настоящата изложба в галерия „Лоранъ” показва работи от различни творчески периоди, между които преобладават тези от 40-те и 50-те години.В колекцията доминират портрети и автопортрети.
Сред тях може да споменем три от най-познатите й автопортрета от 40-те години и един „Автопортрет в бяла блуза“ от 30-те години.
Голямо форматните й платна са с подчертано силен и ярък колорит, докато „Портретът на Валя“ е нежно очарователен.
Това са изобилното живописно напластяване, наситената цветност в кафяво-червеникава гама.
Лекото минаване с четката върху композициите, обобщава плановете и прави очертанията на формите неясни. Същото е присъщо и за натюрмортите, чиято богата живописна материя най-ясно се различава в „Натюрморт с дюли“, „Натюрморт с патладжани и домати“, „Лилиуми“ ...
Във фигуралните композиции откриваме необичайни гледни точки към обектите и силна експресия при полагане на мазките.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
