З дравейте, аз съм Тото от група Скандау. Имаме си песен, да не кажа, че си имаме 10. Имаме си и предаване в интернет. Имаме си и роднини по селата. Имаме си братя, сестри, всичко си имаме.
Скандау са богове. Истински богове! Не са от онези фалшивите там по Олимп, дето никой не знае за тях. Истински, ето (сочи себе си). Ние сме новите Ъпсурт. Аз съм си абсурден целият. Знаеш ли, че като дойдох тук на сета, ядох от пуканките отзад, а те не са били за ядене.
Успехът ни до момента се дължи на това, че ние сме бъг в системата. Дадоха ни награда, всъщност спечелихме награда за група на годината, а ние сме бивши футболисти. Футболисти стават група на годината. Ей това е, бъг, грешка...
Жените ме преследват. Пращат ми снимки на неща, които не трябва да виждам или на неща, които ми се искаше да не бях видял. Те сигурно си мислят, че още съм футболист.
Около мен има много интересна стигма. Клубът е пълен, всички са фотомодели, много красиви. Има и една дебелана – тя е моя! Винаги дебеланата идва при мен. Но не тази, която е дебела в сравнение с останалите. Тази, която е осезаемо дебела. Това е жената, която задължително идва при мен и става сексуално агресивна.
Много ме е страх от нахални жени. Една от село Баня как ми намери входа не знам. Тя си избра чергата пред моята врата – да дойдеш да спиш ти на чергата... това да не е летящото килимче, къде ще те отведе? Аз вече не съм в този вход, ако го гледаш това. Там не можеш да ме откриеш вече. Няма ме!
Пали ме простотията – като са тъпи хората. Не се сдържам и скачам като малко дете. С кифлите нямам проблем, имам проблем с мъжете кифли. Има някакви льольовци „О, ама тая виличка...“, бате, ако ти плеснем един, ще станем само на вилички.
Влизам в Къщата на VIP Brother. Виж ме, мамо, успях!
