З дравейте, аз съм Шеф Петров, приятелите ми казват Боби, вие приятели ли сте ми? Дали аз съм най-добрият готвач в България? Само за България ли питате? Ако говорите само за България – да ставам и да си тръгвам.
Имам самочувствие и защо да нямам? Повечето от нещата съм научил с кръв. Станах главен готвач на 19 години. Готвил съм за едни от най-влиятелните хора на планетата – генералния секретар на НАТО, шейха на Кувейт, шейховете на Абу Даби, администрацията на Роналд Рейгън и самия Путин. Чувствам се успял – мога да не работя, но го правя по 16 часа на ден. Всеки ден лудостта ми става по-голяма и за да ме спрете, наистина трябва да ме убиете или да ме вържете.
Аз съм експериментатор. Нямам догми, никога не се отказвам. Абсолютна борба до последно. В България може да се каже, че нямам конкуренция, затова съм повече мразен, отколкото обичан. Много е смешно, когато някой каже: „Този не го харесвам, няма да му ходя в ресторанта“. „Ами, ако искаш“. Аз не воювам с никого, те воюват с мен. Знам си силата и когато вляза в битки, в повечето случаи печеля. Там, където не съм спечелил, още не се свършили битките. Просто не са видели най-доброто от мен.
Имам хаплив език, това е факт. Когато си силен и не ти пука, си свободен и можеш да кажеш „Ето това съм аз“. Не съм отмъстителен, но никога не съм казвал, че някой може да ме води за носа и да го търпя. Не съм светец.
Мога да манипулирам и мога да го правя много добре. Когато някой се опитва да ме нарани, подавам и другата буза, не защото съм идиот, а защото му давам сили да стане все по-лош и знам, че най-накрая ще нарани себе си най-лошо. Аз съм луд!
Лудостта е страст, лудостта е свобода. Да имаш мнение и да го използваш означава да бъдеш свободен, а ние цял живот се борим за тази свобода.
Любовта е храна! А мозъкът – обичам го паниран.
Какво ще представлява Шеф Петров или Боби в Къщата – може да бъде по-добър, може да бъде по-лош, даже много лош. Ти искаш ли да го видиш? Искаш ли?
