"Винаги съм бил много остър човек. Един пирон не може да се закове, ако е тъп. Аз искам да бъда остър – остър ум, остър характер, остро поведение, остри думи. Който не иска, да не живее с мен", казва Евгени Минчев, който напусна риалити формата "ВИП Брадър" (VIP Brother) преди ден.
Евгени Минчев определено бе един от най-колоритните образи в предаването.
Противоречива личност в живота, Минчев е роден на 2 юни 1963 г. в Пазарджик. Известен е с това, че е бил ватман, а светски хроникьор става в зората на демокрацията. Сега той е един от най-известните пиари, организатор е на редица благотворителни събития, зад гърба си има издадени няколко книги, а вече може да включи в биографията си и това, че е бил участник във "ВИП Брадър" Обрацов дом 2014.
Той често влизаше в скандали заради хапливите си коментари за останалите съквартиранти (бел. ред. само си спомнете скандалите с Камелия Воче и Йорданка Христова). Друг път събираше всички около себе си и ги развеселяваше с интересни истории от живота си, както и с чувството си за хумор и самоирония.
Нерядко се случваше да видим Лорда и в съвсем непредполагаема до момента светлина – сам и плачещ.
"Аз правя грандиозни неща, благотворителност, но хората искат да съм лошия Евгени Минчев. Да съм гадния Евгени Минчев. И затова ще им кажа: "Вие не знаете какво става.
Че като хвърлиш смокинга, си един гол Евгени Минчев с паласки и с корем. Това е положението. Какво да направя?",
спомня си той как плака в шоуто.
"Аз съм букет. В един букет има рози, гладиоли, карамфили. И понякога малко тръни, за да е по-интересен букетът. В мен има от всичко", казва освен това Минчев за персоната си.
Какво разказа за първи път той за себе си – за истинската любов, какъв е вечер, когато остане сам, как все пак празнува Коледа и Нова година и защо е направил съзнателния избор да няма семейство и деца – вижте в интервю на Наталия Такова-Мазгарева от Vesti.bg с пиара и светски хроникьор Евгени Минчев:
- Как сте, господин Минчев, ден след като напуснахте „ВИП Брадър“?
- Чувствам се много добре, като Айфеловата кула – висок, известен и леко разкрачен (Смее се).
- Липсват ли Ви вече съквартирантите?
- Никой не ми липсва (Смее се).
- В Къщата заявихте, че за първи път сте живяли с други хора и сте се научили на един вид толеранс и приемственост. Дори ги нарекохте свое семейство... Когато се прибрахте снощи вкъщи, не Ви ли липсваше шумът, разговорите...
- Вижте, човек трябва да е и малко фалшив. Защо да не Ви кажа, че ми липсват? Но абсолютно никой не ми липсва. Така хубаво си се прибрах вкъщи, в моя луксозен апартамент, за съжаление са ми блокирали профила във „Фейсбук“, но аз ще си направя нов...
- А кой Ви посрещна снощи, имахте ли с кого да се наприказвате?
- Кой да ме посрещне? Дойде моят шофьор с моята прекрасна кола, закара ме до вкъщи, легнах, заспах, събудих се, отидох при Гала в „На кафе“ и така...
- Извън „ВИП Брадър“ за Вас се породиха две мнения – че това Ви поведение с хапливите коментари и остри забележки е защитна реакция, а другото е, че Вие просто сте си такъв...
- Винаги съм бил много остър човек. Един пирон не може да се закове, ако е тъп. Аз искам да бъда остър – остър ум, остър характер, остро поведение, остри думи. Който не иска, да не живее с мен. Когато стана онзи случай с Камелия Воче – много изразения скандал, аз се извиних за моето неджентълменско изказване и казах: „Ъгълът за шамари, ако някой се чувства обиден и има нещо да ми каже, е само тази вечер“. Е, никой не дойде. Значи никой не е бил засегнат от моите думи или за това, което казах, а именно, че са фалшиви лицемери.
- Всъщност скандалът с Воче бе един от немалкото излъчени. Видяхме Ви в пререкания с кого ли не, включително с Йорданка Христова, която нарекохте „некадърна комунистическа певица“. Не смятате ли, че в един момент прекалихте и не съжалявате ли за поне една от изречените думи?
- Йорданка Христова се показа точно такава, каквато не съм очаквал – властна, зла на моменти, дребнава. Човек, който настоява парчето му сирене да не е пипнато от никой. Прощавай, но 16 човека умират от глад, правят си сладкиши от протеин и овесени ядки и изведнъж ти се барикадираш за едно сирене. Значи не си голям човек. Не си звезда. Вие видяхте ли ме някога аз да застана и да пазя кое е мое?
- В интерес на истината Вие не коментирахте много тази тема с храната.
- Ами да, това е просто храна. На мен храна не ми се коментира. Йорданка там пропадна. Тя ще остане звездата, която харесвам, с която съм израснал, но тя се показа като диктатора Пиночет – ходи и брани.
- Това обаче не бе единствената светлина, в която Ви видяхме. От друга – зрителите видяха неподозирана за тях до момента Ваша черта – да сте душата на компанията, да пускате шеги и да разсмивате всички.
- Аз самият, като си ге гледах после, си казвах „А! Това възможно ли е?“ (Смее се)
- Можем ли да кажем, че Евгени Минчев невинаги е онзи нападателен човек, когото сме свикнали да виждаме с различните му медийни изяви, но в крайна сметка сте и човек, който може да се разбира с хората?
- Аз съм букет. В един букет има рози, гладиоли, карамфили. И понякога малко тръни, за да е по-интересен букетът. В мен има от всичко. Как да извадиш само едно нещо? Ами аз няма да съм интересен. Искате само да съм добър? Аз не мога да съм като Ива Екимова, която играе през цялото време. Аз съм Евгени Минчев. Заради това двете големи звезди в шоуто „ВИП Брадър“ бяха Евгени Минчев и аз.
- Вие споменавате Ива Екимова, но всъщност именно тя беше единствената, която остана до Вас в един много тежък момент след пореден скандал с Камелия Воче. И всъщност не веднъж камерите Ви показаха в тотално различна светлина, в която аз лично не съм предполагала, че ще ви видя – чувствителният Евгени Минчев, който рони крокодилски сълзи. Много ми е интересно това – един образ, който искахте да покажете чисто имиджово и „пиарски“ ли е? Или пък наистина във Вас се крие ранима душа?
- Как да правя пиар, като се бях нафиркал? (Смее се) А и бях объркал Ива Екимова с Йорданка Христова.
- Моят въпрос не бе дали с Ива Екимова сте станали приятели, а защо се разплакахте. Не може всеки път да е било под въздействието на алкохола.
- Така. Първият път бе, когато Иво Аръков плачеше в лицето ми. В този момент пуснаха „Ако си дал“ на Емил Димитров. Иво реве – с червените си, красиви такива виетнамски очи, и аз се разревах, а после го прегърнах. Но те го показаха сякаш аз плача за Иво Аръков. Как ще плача за Иво Аръков?! (Смее се).
- Според мен това е един защитен механизъм. Да, може би Вие сте били под въздействие на алкохола, когато сте плакали в дадена ситуация, но имаше един друг момент, в който не бяхте пиян. Нека Ви припомня, когато за първи път искахте да напуснете шоуто. И нека Ви цитирам: „Никой не ме е виждал 30 години как плача и къде плача вкъщи. За всички аз съм силен. Аз живея сам цял живот. Никой не ме попита с кого карам аз Нова година и Коледа“. Тези думи Вие ги казвате през сълзи.
- Истината е, че... никой не се замисля. Тази самота е избор. И все пак хората не знаят. Те си мислят, че съм непрестанно в шумни компании и заспивам на паркета на някой бал по света. Ами не е така. Аз правя грандиозни неща, благотворителност, но хората искат да съм лошия Евгени Минчев. Да съм гадния Евгени Минчев. И затова ще им кажа: "Вие не знаете какво става. Че като хвърлиш смокинга, си един гол Евгени Минчев с паласки и с корем. Това е положението. Какво да направя? И го изплаках тогава, плаках по този повод.
- Ами нека аз Ви задам въпроса – как прекарвате Вие Коледа и Нова година?
- На Коледа съм сам, защото нямам живи родители, нямам живи роднини, нямам братя и сестри – нямам нищо. Седя сам вкъщи, което е моят начин да си почина. На Нова година работя на пет места – тук водещ, там пеещ, на трето място пиар. Почва се в 20:00 ч. и се приключва в 4 сутринта. Така че на Нова година аз никога не съм сам. Не е толкова тъжно положението.
- Аз съм убедена, че Вие сте направили съзнателния избор да бъдете сам.
- Да. Плюс това, ако искам да съм с хора, аз мога да си ги купя.
- Това не е ли малко арогантно?
- Ами не е. Мога. То и семейството е едно купуване. Ако мъжът не носи пари, ако жената не носи пари, какво става? Всичко е купуване, нали? Казват: „Дайте да живеем само с любов“. Къде е тази любов? Хладилника да отворим и да видим къде е.
- Вие любов изпитвал ли сте?
- Естествено, че съм изпитвал.
- Значи би следвало да знаете, че не всичко е пари. Има и любов.
- Е, да, де. Ама без мангизи не може тая работа.
- А любовта, която Вие сте изпитвали, е била породена от парите или от усещанията и чувствата?
- Не знам... Истината е, че най-голямата любов, която съм изпитвал, е, когато нямах пари.
- Кога е било това?
- Преди да стана известен и преди да имам възможности.1986 г., зодия Скорпион. Ако Ви стига, оставям Ви го.
- Няма да навлизам повече в това лично пространство.
- Да, моля. Истината е, че човек трябва да бъде практичен. И в любовта. Защото, ако се отдадеш на една любов, която се основава само на емоции, много тъжно. На 52 години, както съм аз, не мога да си позволя да се отпускам само на любов. Трябва човек да е нащрек. Това не може да се разбере от всеки...
Нека Ви дам няколко цитата, свързани с Вашето име, които да коментирате, защото често думите в Къщата за Вас бяха изстреляни без Вашето знание и присъствие.
- Атанас Месечков казва: „Той е много самотен. И заради семейството, а и приятели няма, защото така си е построил живота“...
- Атанас Месечков ме вижда за втори път на живо. Първият път отидохме да обядваме. Откъде може да знае той? Може само да предполага.
- Елена Кучкова Ви каза в очите: „Евгени, ти си като нас. И ти си чувствителен, защо не го признаеш“.
- Ами, като всички тях съм – с два крака, две ръце, две очи. Обаче те не могат да бъдат като мен. Това е разликата.
- „Той е израснал във враждебна среда. Той е свикнал, че другият е враг“, каза веднъж Влади Въргала, като държа да отбележа, че коментарът му не бе негативен, а с цел да оправдае или поне да си обясни поведението Ви.
- Много далеч от истината. Винаги съм бил в подозрителна среда, с хора, които са били подозрителни към мен, но не и враждебни.
- Прокраднаха се слухове, че сте след като някоя известна личност иска да прекрати съвместната Ви дейност по популяризирането ѝ, Вие заплашвате с компромати. Вярно ли е?
- Това е казано веднъж от Антония Петрова и веднъж от Ваня Червенкова. И двете личности са извън нещата. Който иска да им вярва, може да им повярва.
- „Прекалено много тормози хората“, каза веднъж Жени Калканджиева. Е, тормозите ли хората?
- Откъде да знам. Ако тормозя някого, казах: „Ъгълът за шамари е там“. Никой не дойде.
- “Как ще ми пипне детето този нещастник, който не знае какво е дете да ти се усмихне?“, каза Камелия Воче.
- Защо да не знам какво е дете да ти се усмихне? Толкова деца са ми се усмихвали.
- Това не Ви ли нарани?
- Е, как да ме нарани. Тя е една тъжна жена. С прекрасен глас, прекрасна визия за възрастта си и никаква кариера. Значи червеите са някъде в нея, не в мен. Тя нещо не е направила с живота си, за да няма никаква кариера.
- Не бяхте ли уязвен заради коментара, че Вие едва ли не говорите за децата на другите, но не сте дали живот?
- Какво значи това? Някоя майка е дала живот на Максим Ставийски, който след това отне животи. Някоя майка е дала живот и на онзи, който изби над 10 души в Норвегия. Аз пък мога да не искам да правя тоя тип животи и да създавам тоя тип животи.
- А бихте ли искал един ден да имате семейство?
- Не ме интересува грам. Има хора за всичко. Има хетеросексуални, които са стерилни, например. Балансът в природата е спазен. Който трябва да има деца, има. Аз създавам ред други блага на планетата, които са свързани с изхранването на много други деца. Аз толкова съм дал за благотворителност и за деца, че все едно имам семейство от 700 души.
Онзи ден в Къщата Кали ми разказваше за децата ѝ, а после ми каза: „Трябва да имаш деца“. Според мен ако трябва да имаш деца, щеше да го пише в Конституцията. Аз не искам да създавам нещастници, защото обстановката тук е нещастна. Не искам.
- В Къщата неведнъж заявихте, че Вие ще излезете като победител от това предаване. Каква е сега професионалната Ви оценка за престоя Ви вътре? Изиграхте ли си лоша шега, или наистина спечелихте?
- Аз съм победител. След мен няма друг играч. Както и да е скалъпено шоуто от тук нататък, аз ще бъда единственият, който ще бъде запомнен. И който с каквото иска да ме запомни. Аз нямам нужда да бъда любимец, няма да правя политическа кариера. Моят бизнес е зависим от 200 човека в тази държава. Той не е зависим от 8 милиона.
- А като човек променихте ли се? Казахте веднъж, че се усещате различен.
- Нали трябваше да излъжа нещо. Аз съм си същият прекрасен, щедър, талантлив и готин човек.
- Някакви поуки все пак извлякохте ли си, нещо ново научихте ли за себе си?
- Че трябва да бъда такъв готин и в бъдеще. Където минах след шоуто, хората ми се усмихваха. Но и да не ми се усмихваха, да ме замеряха с яйца – не ми зависи животът от тях.
