Парламентарната асамблея на НАТО отне асоциираното членство на Русия

Д епутатите от Парламентарната асамблея (ПА) на НАТО гласуваха за отнемане на асоциираното членство на руския парламент в Асамблеята на нейната пролетна сесия в литовската столица Вилнюс вчера.

„Нашето доверие в партньорството (с Русия) беше предадено.

Не можем да продължим отношенията си с парламентаристи от партньорска на НАТО страна – Русия, сякаш нищо не се е случило, когато те гласуват за използване на военна сила срещу друга страна партньор на НАТО – Украйна", каза президентът на асамблеята Хю Бейли, цитиран от нейната пресслужба.

В реч при откриването на тридневната сесия, генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви, че руските действия в Украйна са предоставили

„нежелано, но недвусмислено обяснение“ защо Алиансът трябва да поддържа силна отбрана

и да сложи край на продължителния спад на военните разходи. Той подчерта, че НАТО запазва решимостта си и е в състояние да защити всички свои членове от всяка заплаха. За тази цел „ние сме готови да правим каквото е необходимо и толкова дълго, колкото е необходимо“, каза той, като добави, че „никой съюзник не е оставен сам“.

Украйна бе доминираща тема в разискванията. Секретарят на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Андрий Парубий призова за единен фронт с цел да бъде принудена Русия да спре агресията си срещу неговата страна. В противен случай, предупреди той,

ще бъде заплашена сигурността „не само в Европа, но и в целия цивилизован свят“

Нуждата от твърд отговор на руските действия бе подчертана и от латвийския премиер Алгирдас Буткевичус. „Предизвиканата от Русия криза в Украйна подкопава сигурността и стабилността в Европа. Тези нови заплахи и предизвикателства изискват стратегическо мислене, интелигентно планиране и силен отговор“, заяви той.

Парламентарната асамблея прие декларация в подкрепа на Украйна. В нея Русия се призовава незабавно да прекрати намесата си във вътрешните работи на Украйна и да започне пряк диалог с новоизбрания президент на Украйна и правителството ѝ и да съблюдава принципа, че всички нации са свободни сами да вземат решения и да правят избори за своите международни икономически стремежи и членства.

Делегатите на Асамблеята изразиха солидарността си с народа на Украйна, който защитава своята национална независимост и териториална цялост. В документа се осъжда анексирането на Крим от Русия и другите действия на Москва „за дестабилизиране и подкопаване суверенитета на други части на Украйна, по-специално в югоизточните ѝ области“.

В декларацията се подчертава още необходимостта

да се засилят мерките за защита на съюзниците от Централна и Източна Европа

и да се демонстрира решимостта на НАТО да защитава териториалната цялост на всичките си членове.

В друга декларация, приета на сесията, Асамблеята призова правителствата на страните от НАТО да поддържат политиката си на „отворени врати“ за страни, които искат да се присъединят към Алианса. Парламентаристите от натовските страни подчертаха и необходимостта да се укрепва Трансатлантическото партньорство, което свързва съюзниците от Северна Америка и Европа.

Междувременно външното министерство на Русия заяви, че

ако Швеция и Финландия станат членки на НАТО, това ще предизвика опасни промени в северно-балтийския регион.

Изявлението съдържа изводи от среща на руските посланици в Дания, Исландия, Литва, Латвия, Норвегия, Швеция, Финландия и Естония, състояла се в Хелзинки. Дипломатите обсъдиха перспективите в отношенията на Русия с държавите от северно-балтийския регион, посочва ИТАР-ТАСС. Посочено е било по-специално, че Русия трябва да гради конструктивен диалог и бизнес сътрудничество с партньорите си от тази зона „въз основа на взаимозачитане на интересите – без изкуствени ограничения и заплахи с натиск чрез санкции“.

„Ефикасното развитие на съвместната дейност и взаимноизгодните проекти (...) не може да е заложник на политическата конюнктура“, изтъква в тази връзка руското дипломатическо ведомство. Москва приканва към „по-нататъшни многостранни усилия“ с цел развитие на региона в рамките на редица регионални организации. С оглед разрастващата се инфраструктура на НАТО в страни, граничещи с Русия, и все по-активните дискусии за евентуално включване на Швеция и Финландия в Алианса руските дипломати изтъкнали на срещата риска от „негативни промени в северно-балтийския регион, традиционно поддържащ ниско равнище на военнополитическо напрежение“.